Трудното глобално оттегляне на европейските банки

Джон Краян, новият главен изпълнителен директор на Deutsche Bank, има по-трудна задача. Не само, че местното банкиране на дребно на Deutsche е превъзхождано от германското спестовно банкиране, но и търговията с облигации е най-силната ѝ страна. Банката иска да създаде по-добър отдел за управление на благосъстоянието, но това ще отнеме известно време. Междувременно Deutsche не може да се изтегли със скоростта на UBS, тъй като ще остане почти без нищо.

Вторият проблем е, че различните части на глобалното инвестиционно банкиране си пасват една с друга по начин, който затруднява изоставянето на губещите и запазването на печелившите. Търговията с акции и брокерството, например, е комерсиализиран бизнес с ниски маржове, който обаче позволява развитието на печеливши дейности като емитиране на акции. При нейно ограничаване ще бъдат отчетени съпътстващи щети.

Всяка банка копнее да има голямо подразделение за управление на благосъстоянието, да консултира компании при сливания и придобивания, да емитира първични публични предлагания и да оперира на печеливши пазари без да се налага да поддържа офиси в страни в рецесия. Но на банки като Morgan Stanley бяха нужни десетилетия на инвестиции и постоянство, за да постигнат лидерските си позиции.

Трето, предприемането само на някои стъпки, но не и на други, е трудно за постигане. Повечето от нас знаят какво предлага глобалното инвестиционно банкиране – широки финансови услуги за корпоративни и институционални инвеститори. Разбираме и какво прави бутиковото банкиране – няколко услуги за компании, включително консултации. Но какво се случва със средноголемите европейски банки с глобален обхват?

UBS, например, е доста голяма по отношение на търговията с акции, както и с ценни метали и валути, но рязко съкрати търговията с облигации. Тя има ограничен консултантски бизнес в САЩ, фокусирайки се върху няколко индустрии като здравеопазване. Това носи добра печалба – банката е спечелила над два пъти повече от целевата си възвращаемост от 15% от акции през второто тримесечие.

Оттеглянията може и да проработят, ако се направят добре. Най-лесният начин за повишаване на печалбата на свиващ се пазар е намаляване на разходите, но за това са нужни ясна цели и силно управление. А вторият елемент се среща доста рядко в инвестиционното банкиране, което обикновено се управлява от хлабаво свързани финансови дейности и предоставяне на най-големите годишни бонуси на тези, които са спечелили най-много.

Европейските банки се нуждаят от лидери, които да разгледат операциите в детайли и да намалят някои от тях докато ограничават ударите за други. Deutsche привлече Краян, който преди бе част от UBS. Barclays пък планира да смени Антъни Дженкинс, банкер на дребно без особени симпатии към Wall Street, със Стейли, бивш служител на JPMorgan.

Ако те не могат да подредят пъзела, малко вероятно е някой друг да успее.