ЕК отново снижи пронозите си за икономиката на България

Европейски съюз и еврозоната

По отношение на целия Европейски съюз и еврозоната Комисията отбелязва, че изключително благоприятната глобална ситуация през миналата година е допринесла за значителна икономическа активност и за увеличаване на инвестициите в двата региона.

Въпреки това обаче ЕК прогнозира растежът в еврозоната да се забави от най-високата си за период от 10 години стойност от 2,4%, отчетена през 2017 г., до 2,1 % през 2018 г. Същото развитие се очаква и за ЕС27 (Великобритания се изключва от прогнозите), като очакванията са растежът да бъде 2,2% през 2018 г.

За 2019 и 2020 г. очакванията са за ръст от съответно 1,9% и 1,7% за еврозоната и за 2,0% и 1,9% за Европейския съюз.

Нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа. След няколко години на стабилен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.

Като се вземат под внимание всички тези фактори, се очаква брутният вътрешен продукт във всички държави членки да продължи да нараства, но с намаляващи темпове, които изглеждат малко по-слаби от очакваното през лятото.

Що се отнася до инфлацията, ЕК очаква през прогнозния период общата инфлация да остане умерена. Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1,8% през 2018 и 2019 г. и да се забави до 1,6 % през през 2020 г.

Нарастването на цените на петрола доведе до увеличение на инфлацията през тази година и се очаква силните положителни базови ефекти да продължат през първото тримесечие на следващата година. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. поради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда.

Според доклада развитието на икономиката в ЕС и еврозоната е изправено пред редица рискове.

Прегряването на икономиката на САЩ, стимулирано от проциклични фискални мерки, може да доведе до по-бързо от очакваното повишение на лихвените проценти, което ще има многобройни отрицателни последици извън САЩ, особено в страните с бързо развиващи се пазари, които са уязвими на промени в капиталовите потоци и са изложени на дълг в щатски долари. Това може да засили напрежението на финансовите пазари. Възможно е ЕС също да пострада поради силните си търговски връзки и експозициите на банките. Очакваното увеличение на дефицита по текущата сметка на САЩ може също така да създаде допълнително напрежение в търговията с Китай.

В рамките на ЕС съмненията по отношение на качеството и устойчивостта на публичните финанси в силно задлъжнелите държави членки могат да се пренесат в националните банкови сектори. Това ще доведе до нарастване на безпокойството във връзка с финансовата стабилност и ще затрудни икономическата активност.

На последно място остават и рисковете, свързани с изхода на преговорите за Brexit.