Възстановяването на еврозоната, което остава под въпрос

Само преди няколко месеца всичко изгледаше сравнително добре за еврозоната. Пет години от началото на възстановяването, с базисната инфлация все още под целта на Европейската централна банка, сякаш имаше значителен потенциал разширяването да продължи, преди да срещне сериозни ограничения в капацитета, коментира редакторският екип на Financial Times.

ЕЦБ, която започна по-късно от Федералния резерв в САЩ програмата си за количествено улеснение, сигнализира, че ще започне спиране покупките на облигации по-късно тази година, но само ако икономиката се представя добре.

Оттогава насам, макар че възстановяването на еврозоната не е приключило, със сигурност се влошава. Централната банка ще направи добре, ако не просто преосмисли спирането на покупките на облигации следващия месец, но и запази и засили мунициите за парични стимули, които все още има.

По-рано този месец стана ясно, че Германия – един от малкото двигатели, на които може да се разчита за растежа на еворозоната от глобалната финансова криза насам, се свива с 0,2% на БВП през третото тримесечие след разширяване от 0,5% през второто. Част от ррязкото забавяне със сигурност се дължи на специфични проблеми в германската автомобилна индустрия, където промените в емисионните регулации имат еднократен ефект върху производството. Но дори без да се взима този фактор предвид, растежът би се ускорил минимално.

Нещо повече, показателите за бизнес доверието сигнализират, че инерцията на растежа се е забавила в еврозоната. В този контекст базисната инфлация на потребителските цени, която все още е доста под целта, по-скоро сочи към икономика, която не успява да генерира стабилен дългосрочен темп на растеж, отколкото за голямо пространство за разширяване.

А тук дори не се взимат предвид потенциалните рискове за износа от твърд Brexit или бързо засилване на американския протекционизъм. Въпреки разпалената реторика и несъмнено драстичните мита, които Доналд Тръмп наложи срещу Китай, администрацията на САЩ засега е атакувала само износа на стомана и алуминий от ЕС.

Ако икономиката на еврозоната наистина отслабне, ще бъде още по-жалко, че реформата в зоната с единна валута е била толкова накъсана. Сделката между Еманюел Макрон и Ангела Меркел по бюджета на еврозоната бе далеч от амбициозния антицикличен инструмент, който френският президент искаше. В същото време Европейската комисия стартира процедурата за прекомерен дефицит срещу Италия, след като така и не успяха да се договорят за бюджета на страната.

В този контекст каквото и да направи ЕЦБ с програмата за количествено облекчаване, от изключително значение е да запази възможностите си, разработени след глобалната финансова криза и особено след сътресенията с държавния дълг в еврозоната. Сред тези инструменти е програмата за „окончателни парични трансакции“, която позволява на ЕЦБ да купува държавни облигации от страни членки на еврозоната, изпаднали в икономически трудности. Останалата част от управителния съвет на ЕЦБ трябва да пренебрегне призивите на централни банкери като Йенс Вайдман – председател на германската Бундесбанк, който предложи ЕЦБ да се върне към инструментариума си отпреди кризата. Германската централна банка постоянно греши през последното десетилетие и продължава да греши и днес.

Всъщност вместо да извади от експлоатация оръжията си, ЕЦБ трябва ясно да покаже, че ги поддържа постоянно. За момента не е ясно дали лекото забавяне на растежа ще бъде трайно. Но ЕЦБ трябва да сигнализира, че запазва способността си да реагира бързо и решително, ако това се случи. Последното десетилетие показа, че очакванията за активност в паричната политика може да имат мощен ефект сами по себе си. Централните банкери трябва да готови да повторят героичните си подвизи от преди години, ако ситуацията наистина се влоши.