Случаят Wirecard: Как Маркус Браун вкара концерна във фалит

Началото

Wirecard посочва на своята страница 1999 г. като годината, в която е основана. Действителният рожден ден обаче е 3 юли 1998 г. На този ден базираната в Мюнхен компания Securitas Internet Systems представя предимствата на една платформа. „Потребителските компании, които искат да предлагат сигурни платежни трансакции днес, могат да използват „Wire Card“, се казва в съобщението. Целта е „сигурно плащане в интернет с кредитна карта“, използвайки технология, която досега „е използвана само в пилотни проекти“.

Те са имали добър нюх за дот-ком сцената в Мюнхен точно преди началото на хилядолетието. Интернет е налице. Но само MSN и AOL, предводителите на цифровото бъдеще, правят пари. Малките доставчици изпитват трудности: Сигурното плащане в мрежата е основният проблем. И Wirecard е решението.

През 1998 г. Маркус Браун, роден във Виена, беше на 29 години. Синът на директора на гимназия и учителка е завършил бизнес информатика във Виенския университет и е в средата на докторантура. И започва нова работа в Мюнхен: като консултант за KPMG.

Негови колеги от онова време го описват като забележителен. „Той беше малка светлина. Но гледаше да не изпъква особено”, казва одиторка пред Handelsblatt. Само едно нещо й хвана окото: готовността на Браун да мисли в голям машаб.

След края на хилядолетието интернет балонът се спука, много стартиращи фирми фалираха. През 2001 г. KPMG изпраща Браун във фирмата, предшественик на Wirecard. И тя изпитва финансови трудности. Браун впечатлява с готовността си за работа и със своите специализирани знания и става „главен технологичен директор“. След противоречиви продажби на лицензи за софтуер от ръководството и изпадането в несъстоятелност, конкурентната компания EBS поема фирмата.

Ролята на Браун във фалита е противоречива. По-късно бивши мениджъри го обвиняват в материали на германското списание Spiegel, че е „издълбал“ компанията и я подготвил за поглъщането. Браун нарече това „глупост“.

Браун става изпълнителен директор през 2002 г. Годишният оборот по това време е три милиона евро. Не много пари, но плановете са амбициозни - и стигат до Далечния Изток. По-конкретно се визират пазарите на Корея, Китай и Япония. През 2004 г. компанията вече работи с партньор, който ще стане още по-важен: компания, наречена Cardsystems FZ LCC със седалище в Дубай.

Под егидата на Браун нещата се развиват бързо - поне на борсата. През 2005 г. акцията на Wirecard струва 1,20 евро, десет години по-късно - над 41 евро. Но се появяват и първите подозрения. Един от първите критици е необичаен човек.

Томас Брунер, който не иска да причете истинското си име в медиите, е педагог, който работи с проблемни деца. В свободното си време той се посвещава на проблемни компании, обменя идеи със съмишленици във форум за инвеститори. Бизнесът с уеб софтуер за набиране е „измама и потребителска измами“, казва той. Така наречените набирачи насочват интернет потребителите към скъпи номера с кодове 0190. "И те бяха използвани от руски порносайтове от най-отвратителния вид“.

През 2008 г. Wirecard отчете приходи от 200 милиона евро, критикува познат на Брунер в най-големия германски борсов форум "Wallstreet Online" (аналог на форума на Investor.bg) не само бизнеса на Wirecard, но и счетоводството. Wirecard се отчита непрозрачно за своята дейност, паричните потоци са неправилно категоризирани и не е ясно коя част от отчетените активи принадлежи на Wirecard и коя - на клиентите.

Към това се добавят и други обвинения: Wirecard прави странни трансакции малко преди излизането на отчетите си, многократно се нуждае от свежи пари въпреки високите парични наличности и участва в пране на пари в незаконни сайтове за казина в САЩ.