Случаят Wirecard: Как Маркус Браун вкара концерна във фалит

През октомври 2015 г. Wirecard пое група компании в Индия за 340 милиона евро, включително премия. Това беше най-голямото придобиване в историята на компанията. Сделката все още повдига въпроси: Най-важната част от групата е закупена малко преди поглъщането от фонд със седалище в Мавриций - само за 40 милиона евро.

След това той препродаде компанията на Wirecard за многократно по-висока сума, и очевидно реализира огромна печалба. Wirecard не можеше или не искаше да отговори на случилото се с парите и кой се е възползвал от тях. Ръководството отрича да знае кой стои зад сделката. Това, че не ги е проверило, било грешка.

Бордът на директорите очевидно не е проверил и още нещо- или не е искал да го изследва: например изборът на попечители, които трябва да управляват активи на Wirecard, което служи за сигурност на третата страна. Именно тези доверителни сметки препъват одиторите на KPMG, но в крайна сметка и цялата група.

Със започването на специалния одит KPMG проверява, за разлика от дългогодишния одитор EY, нещата с криминалистични средства. По този начин изрично се търсят признаци на измами, финансови загуби, корупция и манипулиране на баланса. Специалистите по данни преследват платежните потоци от октомври 2019 г. Съобщава се, че Wirecard генерира 200 милиона записа на данни в рамките на един месец.

Докладът от одита от 74 страници е изтинска катастрофа за Wirecard: За разлика от Браун, който не смята нито едно обвинение за потвърдено, KPMG съди сурово. Одиторите не намират доказателства за твърдението за фалшифициране на баланса. Но: Що се отнася до размера и съществуването на приходи от продажби между трети партньори и дъщерни дружества на Wirecard в Дубай, Ирландия и Ашхайм, не може да се направи изявление за 2016 до 2018 г., че приходите от продажби съществуват или че не съществуват. „Засега има пречка за разследването“.

Има и недостатъци във вътрешната организация и нежеланието на трети страни да сътрудничат. Данните за трансакциите за 2016 до 2018 г. липсват, както и договорите между трети партньори и търговци, както и банкови извлечения и банкови потвърждения за доверителни сметки.

А тъкмо уж сериозните попечители са по-скоро ветровити персонажи, както показват проучванията на Wirtschaftswoche и Handelsblatt: Старият попечител в Сингапур е изчезнал, новият попечител в Манила, Марк Толетино, е длъжностно лице, но с редица нередности и добри връзки с бившия филипински президент Родриго Дутерте.

Наистина ли е възможно бизнесът на трети страни да е изграден върху пясък? Не съществува ли голяма част от продажбите на Wirecard? Вътрешните лица вече не смятат това за невъзможно. Възможно е в продължение на цели две десетилетия ръководството да е действало на принципа: „Fake it till you make it“.

Wirecard би надул балансите си, за да изглежда по-значим - с надеждата, че в крайна сметка ще спечели Amazon, Uber и Co. като клиенти. Според теорията след като милиардите na големиte интернет компании преминаха през собствената платформа, онези 1,9 милиарда евро биха могли да бъдат събрани отново.

Друго обяснение е по-просто. Марсалек е избягал, очевидно в Манила и планира да се изправи срещу властите през следващата седмица. Около него има хора, които не вярват. Марсалек имал отлични контакти с тайните служби, съобщават те, може би може дори да му бъде издадена нова самоличност.

Дори и да е отклонил само малка част от 1,9 милиарда евро, той би бил в добро положение в Азия. А тогава предполагаемата измама с баланса ще бъде преди всичко голям банков обир.