„Нормализацията на паричната политика“ е чудесна успокояваща фраза. Изглежда тя намеква, че неправилното оценяване на риска, което характеризира пазарите след финансовата криза, скоро може да остане в миналото, пише Джон Плендър за Financial Times.
Може би тя дори предполага, че ще бъде сложен край на неправилното разпределяне на капитала, което е резултат от свръх ниските лихвени проценти на централните банки, важен фактор за слабата производителност на развития свят от 2008 г. насам. Но помислете отново. Има добри основания да се смята, че неправилното оценяване на активите не се свежда само до анормалната монетарна политика.
Като начало, делът на инвеститорския капитал, който е нечувствителен към цената, никога не е бил по-висок. Първият пример в подкрепа на това твърдение е пазарът на британски ДЦК, индексирани с инфлацията.
Правителството обяви, че през 2030 г. индексът на цените на дребно ще бъде заменен от индекса на потребителските цени, включващ разходите за подслон. Тъй като вторият дава по-ниска ставка, това удобно ще намали разходите по държавните заеми при индексните облигации. Консултантите Con Keating и Jon Spain изчисляват, че през оставащия живот на съществуващите индексирани ДЦК спестяването може да бъде между 90 и 120 милиарда британски лири по текущи пазарни цени. Това ще стане за сметка главно на пенсионните схеми с фиксирани плащания.
Странно е, че нямаше забележим спад в цените на тези ДЦК след съобщението на правителството, което може да произтича само от пенсионните фондове, които механично преследват инвестиционни стратегии, насочени към съответствие на активите със задълженията им, като същевременно се хеджират срещу лихвения и инфлационния рискове.
На следващо място, разбира се, е феноменът на пасивните инвестиции. Според трейдърската организация Investment Company Institute пасивно управляваните индексни фондове току-що изпревариха активно управляваните фондове като размер на активите на американския фондов пазар.
Ценовата нечувствителност тук означава, че капиталовите потоци към пасивните фондове възнаграждават вчерашните победители и по-специално съставните части на големите индекси. На практика това е стратегия за инерция или следване на тенденцията, която помага да се гарантира, че цените са лошо отражение на фундаменталната стойност, докато засилва всяка тенденция към пазарни балони, тъй като се наливат свежи пари.
Също толкова важна по отношение на изкривяването на пазарите е свръх чувствителността спрямо цените, което е друг начин за описание на инерционното инвестиране. То не би трябвало да съществува на ефективните пазари, където цените отразяват фундамента. И все пак учени от Лондонското училище по икономика откриха доказателства за системно отклонение на цените, произтичащо от този подход.


Нашенка загуби битката за поста зам.-председател на Европейския парламент
Прокуратурата внесе обвинителния акт срещу Благомир Коцев
Вещото лице отложи делото за въвеждането на „зелената зона“ във Варна
Насрочиха нова дата по делото на „МБАЛ Варна“ срещу НЗОК
Отпускат над 1 млн. евро за талантливи деца и 4 млн. евро за бонуси на директори
Siemens повишава целите си за растеж след рекордни поръчки, движени от AI
Руските атаки може да свият украинската икономика за първи път от 2022 г. насам
Nvidia си търси нов директор през външна фирма
Нагел: Ще върнем инфлацията където й е мястото
Нагел: Следващата стъпка е към леко рестриктивна територия
Депутатите подкрепиха акциз до 6000 евро за мощните коли
Audi оцени новата си суперкола на 700 000 долара
GPS принудително ограничава скоростта на шофьори-рецидивисти
Колко харчат най-популярните модели в Европа
Изненада: Бум за Volkswagen... в Китай
Културата е недофинансирана, Бюджет 2027 г. я осъжда на мизерия
Нов дипломатически конфликт между Москва и Париж: Захарова обяви ответни мерки
Жельо Бойчев: КЗК разследва още една търговска верига