Европейските банки вече усещат ефектите от кризата в Крим

След края на Студената война в началото на 90-те години на ХХ в. виенските банки стъпиха агресивно на новооткритите пазари в Източна Европа, все едно възстановяваха старата Хабсбургска империя чрез поставянето на банкомати, пише CNBC.

Разбира се, банките на Виена не бяха единствените западни кредитори, които потърсиха дял на пазарите от бившия Съветски блок. Но австрийците – поради исторически и географски причини – заложиха много на Източна Европа и Русия. Сега, когато напрежението между Русия и региона расте, австрийските банки попадат между финансовия и геополитическия огън.

Начинът, по който се развиват нещата за Австрия, може да има последици за целия Европейски съюз, чиито членове призоваха за повишено внимание при налагането на санкции след избухването на Кримската криза. Най-лошото е, че европейските банки ще изгубят своите подразделения в Русия на фона на ескалиращото напрежение или ще стане невъзможно да се прави бизнес там.

Каквото и да се случи, анализаторите очакват печалбите на всяка една западна банка с присъствие в Русия – включително и американските Citigroup и JPMorgan Chase – да се изтънят и то на пазар, който доскоро е бил доста доходоносен.

Като се вземе предвид всичко това, европейските банки са уязвими на пазара в Русия за около 194 млрд. долара, според изчисления на Deutsche Bank, докато американските – само за около 37 млрд. долара. Финансовите връзки с Русия обясняват защо европейците не са склонни да налагат санкции. И за Европа като цяло съществува опасност, че кризата ще се върне обратно по начини, които не биха могли да се опишат.

За Австрия ефектите са преки. И вече се усещат. Двете най-големи банки в страната - Raiffeisen Bank International и Bank Austria, която е поделение на италианската UniCredit – извършват огромни операции на територията на Украйна и Русия. Въпреки че и други европейски банки имат силно присъствие в Русия, например френската Société Générale, то експозициите на Австрия са за близо 17 млрд. долара. Сумата е огромна в сравнение с размера на цялата банкова система – или това са 1,4% от всички активи в сектора.

Експозициите биха били доста по-големи, ако Erste Group – най-голямата банка по активи след Bank Austria и Raiffeisen, не бе напуснала Украйна миналата година. Излизането от страната се случи на фона на масовия отлив на чужди инвеститори от Украйна и Русия, обезкуражени от ширещата се корупция и слабия икономически растеж.

Дълго време преди Русия да анексира Крим, Raiffeisen и Bank Austria страдаха от резкия скок на дела на лошите кредити и спада на печалбите в цяла Източна Европа. Почти една трета от стойността на кредитите на Райфайзен за приблизително 1,2 млрд. евро в Украйна са класифицирани като несъбираеми или в просрочие.

Кризата в Крим е най-новото препятствие за амбициите на австрийските банки, които искат да завладеят отново териториите, управлявани от Хабсбургите. Преди края на управлението на династията след Първата световна война присъствието й се разпростираше на съвременната територия на Украйна и на по-голямата част от региона на Източна Европа, включително и на територии, които са вече част от Унгария, Полша и Румъния.

За банка като Raiffeisen, основана през 1862 г., когато Хабсбургите все още са били на власт, експанзията на изток трансформира средноголяма банка в страна с население 8,2 млн. души в регионална суперсила.

Но, по един познат модел, банките отпускаха кредити твърде разточително. В някои страни кредитирането растеше с 50% годишно. Много от кредитите бяха в чуждестранна валута. По подобни кредити се предлагат по-ниски лихвени проценти, но кредитополучателите, които получават заплатите си в унгарски форинти или украински гривни, са имали затруднения при изплащането на своите дългове, когато техните валути изгубят от стойността си.

Опасностите от австрийската стратегия станаха очевидни през 2008 г., в самото начало на финансовата криза. Само спешната намеса от страна на Международния валутен фонд и Европейския съюз предотврати паниката сред чуждестранните инвеститори. От 2008 г. австрийското правителство е принудено да предоставя общо 14 млрд. евро под формата на капитал или друга директна помощ за банките в страната, като 2,5 млрд. евро от тях са за Raiffeisen. Помощта е равна на около 5% от брутния вътрешен продукт на Австрия. Съотношението обаче е много по-ниско, отколкото е в страни като Ирландия или Гърция, но е високо спрямо държавите в еврозоната, в които не върлува тежка криза.

Още новини от ситуацията в Украйна вижте в материала на Bloomberg!