Хърватия се цели в членство в ОИСР след приема на еврото

Хърватия ще приеме еврото на 1 януари 2023 г. Съветът на Европейския съюз (ЕС) официално одобри датата на 12 юли на среща на финансовите министри на ЕС в Брюксел.

Хърватия ще бъде първата държава, която ще приеме единната валута от 2015 г., насам, когато Литва влезе в еврозоната, пише Emerging Europe.

Хърватската куна ще бъде конвертирана в евро при обменен курс от 7,53450 – текущия централен курс на куната в Европейския механизъм за обменни курсове (ERM II). Магазините ще започнат да показват цените както в куни, така и в евро от септември, а властите в страната предупредиха потребителите да внимават търговците да не „закръглят“ цените.

Борис Вуйчич, управител на Хърватската национална банка, казва, че еврото ще направи икономиката на страната по-устойчива и ще повиши стандарта на живот на нейните граждани в дългосрочен план.

„От влизането на Хърватия в еврозоната нашите граждани и предприемачи ще имат конкретни, преки и постоянни ползи“, посочва той.

Членството в ОИСР е следващата цел

Икономиката на Хърватия се сви с 8,1% през 2020 г. заради пандемията и две опустошителни земетресения. През 2021 г. страната постигна 10,4% икономически растеж, с което достигна предкризисното ниво на икономическа активност до средата на годината.

Приносът на нетния износ през 2021 г. е положителен поради рязкото възстановяване на туризма, който представлява повече от 20 на сто от БВП, и увеличението на износа.

Според Световната банка хърватската икономика може да расте средно с 3,5 процента годишно в периода 2022-2024 г. Съществуват обаче значителни негативни рискове, свързани с войната в Украйна, както и с пандемията.

Очаква се инвестиционната активност, подкрепена от притока на средства от ЕС, да се засили през 2022 г., въпреки че това силно зависи от изпълнението на инвестиционните планове на правителството. Очаква се темпът на растеж на износа да се забави, тъй като външното търсене вече се забавя, но туризмът ще остане на нивата отпреди кризата.

Положителните ефекти от увеличенията на заплатите върху личното потребление междувременно ще бъдат компенсирани от по-висока инфлация. Инфлацията през 2023 и 2024 г. се очаква да се забави поради облекчаването на глобалните затруднения в предлагането. Нивата на цените на суровините обаче ще останат високи.

Миналата седмица Хърватия официално започна преговори за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според финансовото министерство на страната този процес ще подкрепи планираните реформи и ще помогне на Хърватия да постигне целите си, свързани с насърчаване на иновациите, подобряване на данъците и образованието, здравеопазването и пазара на труда.

Ирония за Чехия

Официалното одобрение на членството на Хърватия в еврозоната е първият голям успех на чешкото председателство на Съвета на ЕС, което започна на 1 юли.

Чехия, по ирония на съдбата може би, все още не е приела еврото, въпреки че се присъедини към ЕС през 2004 г. – цели девет години преди Хърватия.

Подобно на всички държави от ЕС (с изключение на Дания, която е договорила отказ), Чехия има задължение да приеме еврото, но все още не е показала истинско желание за това.

Миналия месец министър-председателят на страната Петр Фиала призна, че еврото „не е на масата“, тъй като няма политическо желание за приемане на единната валута.

През април 2022 г. средният 12-месечен темп на растеж на хармонизирания индекс на потребителските цени в България е 5,9 на сто, което е над референтната стойност от 4,9 на сто за критерия за ценова стабилност. Оттогава инфлацията в страната се ускори още повече и се очаква да продължи да расте заради по-високите цени на суровините, разширяващия се ценови натиск и допълнителното влошаване на затрудненията в доставките в резултат на руско-украинската война.

Бюджетният дефицит на България също е над референтната стойност от три процента през 2021 г. Страната отговаря единствено на изискването за съотношението дълг/БВП, което трябва да е до 60%.

ЕЦБ вярва, че постигането на среда, благоприятна за устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Междувременно българското законодателство не отговаря на всички изисквания за независимост на централната банка, забраната за парично финансиране и правната интеграция в евросистемата.

Като изключим България, от останалите държави от ЕС, които все още не са приели еврото (Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Швеция), единствената, която показа истински апетит за членство в еврото, е Румъния. Тя обаче не покрива нито един от критериите за конвергенция.