IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Важните послания от конвергентните доклади

Постигането на среда, която е благоприятна за устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и реформи

22:45 | 03.06.22 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg Creative Photos</em></p>

Снимка: Bloomberg Creative Photos

На всеки две години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) публикуват т. нар. конвергентни доклади или доклади по сближаването. Докладите изследват развитието на държавите, които все още не са част от еврозоната, и дават оценка на изпълнението на критериите за конвергенция – това са широко познатите у нас Маастрихтски критерии. Конвергентните доклади засягат седем държави – България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, като Дания не е в този списък, защото страната е получила дерогация по отношение на участието в еврозоната.

Тази година докладите се очакваха с интерес, тъй като от тях зависи дали Хърватия ще получи зелена светлина за приемане на еврото от 1 януари 2023 г. Отговорът на този въпрос е положителен и макар да има още процедурни стъпки, можем с голяма доза сигурност да кажем, че Хърватия ще приеме еврото от следващата година.

Другата новина е, че България не покрива всички критерии за членство в еврозоната. При нас обаче е известно, че най-ранната дата за приемане на еврото е 1 януари 2024 г.

Как Хърватия получи зелена светлина, въпреки високият си публичен дълг и спъват ли тези доклади приемането на еврото в България? Въпреки широкият отзвук на конвергентните доклади в общественото пространство, тези два въпроса изглежда не получиха достатъчно добър отговор и заслужават по-специално внимание. Ще започнем с Хърватия, тъй като там е по-голямата новина и важните изводи, а после ще отправим поглед и към България, пише в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Критериите не винаги са толкова прости

Дори преди публикуването на докладите очакването беше, че Хърватия ще получи зелена светлина. Оставаше отворен въпросът как страната ще покрие критериите за ценова стабилност – с оглед на високата инфлация в цяла Европа, както и за размера на държавния дълг, който е чувствително над границата от 60% от БВП. И двата критерия обаче имат нюанси, които не са широко познати и които позволяват известен субективен елемент в оценката.

Критерият за инфлацията е на база средното ниво на хармонизирания индекс на потребителските цени – в случая се гледа периода май 2021 – април 2022 г. за трите страни с най-ниска инфлация плюс 1,5 процентни пункта. Тоест можеш да се отклониш с 1,5 пункта от трите най-успешни примера. Субективният момент идва в това, че конкретни страни могат да бъдат изключвани от разглежданите референтни примери, когато твърде ниските нива на инфлация се обясняват с някакви извънредни фактори или специфични характеристики в дадената година за съответната икономика.

Точно това се е случило и сега, като Малта (2,1%) и Португалия (2,6%) са изключени от калкулацията поради извънредни фактори. Обяснението в доклада е, че в Малта ниската инфлация е заради правителствената подкрепа на държавната енергийна компания и стабилните цени на енергията въпреки глобалните тенденции, докато в Португалия е заради по-умерения ръст на цените в услугите (визира се туризмът, който е много значим за икономиката, но остава силно потиснат заради ефекта на пандемията) и енергийните суровини.

Като отпадат Малта и Португалия, трите най-добри примера остават Франция (3,2%), Финландия (3,3%) и Гърция (3,6%). Добавяйки 1,5 процентни пункта към средното ниво от тези три държави, получаваме референтна стойност от 4,9%. Хърватия е на ръба с 4,7% ценови ръст, но все пак се вмества под посочената граница за ценова стабилност. България остава отгоре с 5,9% и не покрива инфлационния критерий. Този пример обаче е показателен, че в наглед чистия числов критерий всъщност има място за субективни решения, като някои страни биват отстранени от калкулацията заради извънредни фактори.

Още по-интересно е как Хърватия покрива критерия за дълг, при положение, че публичният дълг в страната е твърдо над 60-те процента. Тук отново има известно пространство за субективна преценка, но донякъде и неразбиране на критерия в неговата пълнота. Критерият за дълга казва, че публичният дълг трябва да е по-нисък от 60% от БВП или да намалява чувствително и да наближава границата със задоволителен темп. Втората част на дълговия критерий не е толкова известна в общественото пространство, в някаква степен провокирано от стремежа за по-лесна комуникация в медиите и опростяване на критериите само до числови измерители.

Точно този допълнителен елемент позволява (според авторите на доклада) на Хърватия да покрие и дълговия критерий. Оценката на ЕЦБ е, че макар публичният дълг в Хърватия да е 79,8% от БВП през 2021 г., то той отбелязва намаление от 7,5 процентни пункта в сравнение с 87,3% от БВП през 2020 г., което отговаря на критерия за чувствително свиване на дълга.

Последна актуализация: 06:03 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Бюджет и финанси виж още

Коментари

Финанси виж още