IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Важните послания от конвергентните доклади

Постигането на среда, която е благоприятна за устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и реформи

22:45 | 03.06.22 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg Creative Photos</em></p>

Снимка: Bloomberg Creative Photos

Тази оценка всъщност е силно субективна, тъй като няма ясен измерител кое се приема за чувствително намаление на дълга и кое - не. Нещо повече, в Хърватия първо се наблюдава огромен ръст на публичния дълг през 2020 г. вследствие на пандемията, след което редукция през 2021 г. И преди пандемията публичният дълг в Хърватия е на нива от около 70% от БВП. С други думи, въпреки чувствителното намаление на дълга през последната година, Хърватия по принцип стои устойчиво над границата от 60% и е спорно дали тази корекция в посока надолу в рамките на една година ще е достатъчно устойчива и дали страната ще влезе под чертата през следващите години.

България очаква нов доклад през 2023 г.

Този по-задълбочен поглед към критериите за ценовата стабилност и нивата на дълг в Хърватия е нужен, тъй като показва поне две неща. Първото е, че критериите всъщност са по-сложни от публично известните числови граници и в тях има място за субективни преценки. Това позволява правилата в известен смисъл да се разтягат. Второто е потвърждението, че в последните години на европейската сцена е постигнат политически консенсус за членството на Хърватия и България в еврозоната. Да, бяха поставени нови изисквания – и двете страни поеха допълнителни ангажименти преди да бъдат допуснати във валутния механизъм (ERM II), след което като че ли процесът се отпуши и върви с бързи темпове – Хърватия е на път да влезе в еврозоната с на практика минималния възможен престой в т. нар. чакалня.

Сегашните конвергентни доклади за България са важни по-скоро като ясно представяне на предизвикателствата пред страната, а не толкова като крайна оценка за евентуалното членство през 2024 г. Макар докладите да са на всеки две години, всяка страна може да си поръча извънреден доклад – очакването е, че България ще поиска такъв доклад през 2023 г.

Като се има предвид наглед положителния поглед от европейските партньори, изглежда членството в еврозоната ще е на първо място вътрешен въпрос – дали има политически консенсус в следващата година и половина и дали ще успеем да покрием критериите. По подобие на Хърватия вероятно може да очакваме субективните елементи в оценката на критериите да бъдат в наша полза, но само ако се вижда ясен напредък, действия и реформи в посока устойчива конвергенция и благоразумна политика. Обратно, ако действията са в напълно противоположна посока и дадени критерии напълно се „изпуснат“, вероятно няма да има благоприятен резултат.

Наличието на политически консенсус на вътрешната сцена безспорно ще е голямо предизвикателство. Видимо от публичните обсъждания у нас, някои от партиите в парламента, в т.ч. от управляващата коалиция, са готови да тупкат топката и по този начин да отложат приемането на еврото. Пътят напред неизбежно минава и през промени в Закона за БНБ, което означава, че високият градус в парламента по темата тепърва предстои. Дори и да не се обърне политическият консенсус срещу еврото, трябва да отчитаме и възможността от нова политическа нестабилност и въртележка от избори, което също по-скоро би отложило членството.

Ако политическият риск не се реализира, то последната пречка ще бъдат критериите. За България безспорно най-големият проблем е инфлационният критерий, тъй като сме в челото на Европа по ръст на потребителските цени. Хармонизираният индекс на потребителските цени през април отчете инфлация от 12,1% (спрямо април 2021 г.), като месечната инфлация и за март и за април е над 2%. Приемайки, че гледаме към 1 януари 2024 г., то замерването на инфлацията в извънредния доклад най-вероятно ще бъде за периода май 2022 – април 2023 г. Покриването на ценовия критерий трудно ще се случи, ако сравнително бързо не пречупим покачването на цените на месечна база у нас.

Другият критерий под въпрос ще бъде бюджетният дефицит. През 2021 г. отчетохме дефицит от 4,1% от БВП (на начислена основа), което е над границата от 3%. Отвореният дебат за фискалната политика на страната, в т.ч. предстоящата актуализация на бюджета, задават известни въпросителни какви нива на дефицит ще отчетем през 2022 г.

Като имаме предвид, че и към момента бюджетът върви с излишък, тук отговорността за покриването на критерия е изцяло на политиците. Докато при инфлацията пълен контрол върху показателя няма, то бюджетният дефицит е пряко зависим от едно или друго решение на изпълнителната и законодателната власт.

Всичко казано дотук не просто показва предизвикателствата пред приемането на еврото в България, но и важността от провеждането на правилни политики – не за да покрием един или други критерии, а за да бъде икономиката ни по-конкурентноспособна и постепенно да догонва доходите на по-богатите страни. Затова е един от изводите в доклада на ЕЦБ е, че постигането на среда, която е благоприятна за устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Последното е вярно, независимо дали ще приемем еврото или не.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 06:03 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още