IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Тръните, в които се спъва България по пътя към еврозоната

Освен очакваните трудности с изпълнението на Маастрихтските критерии, страната трябва да се пребори и със сериозен политически натиск

13:51 | 03.06.22 г.
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Години наред правителството у нас повтаря, че пътят на България задължително върви към еврозоната. Това бе мантра както по време на управлението на Бойко Борисов, така и на сегашното коалиционно управление. Дебатът по тази толкова важна тема обаче се профанизира и политизира на толкова дълбоко ниво, че ползите от въвеждането на единната валута са избутани далеч от фокуса на обществото.

Подобно на пандемията и наличието на всякакви ограничения, свързани с COCID-19, сега влизането на България в еврозоната даде на партии като „Възраждане“ лесен механизъм, с който да манипулират хората и да печелят електорат.

Но да започнем от малко по-далеч – от момента, в който коалиционните партньори поеха властта. Още преди това да се случи, страната ни упорито се подготвя и изпълнява всички технически и документални стъпки по пътя към крайната цел – през 2024 г. да сменим лева с евро. Investor.bg следи подробно темата за влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II и Банковия съюз.

На първо четене новата власт също уж гледа в една посока по казуса. Последните седмици обаче нещо се пропука.

Припомняме, че в края на май правителството прие Националния план за въвеждане на еврото през 2024 година, който е готов още от юни 2021 г. Тази точка от дневния ред на кабинета породи напрежение в коалицията и няколко седмици ту отпадаше, ту влизаше изненадващо в плана за заседанията.

От "Има такъв народ" (ИТН) твърдо настояват планът да бъде приет едва след детайлен анализ от страна на Министерство на финансите (МФ) и БНБ относно ползите и минусите от приемането на единната валута и обвиниха министъра на финансите, че решава еднолично този важен въпрос. Към подобно искане се включиха и от БСП. На 13 май Асен Василев обеща този анализ да бъде факт и в най-скоро време да бъде представен на обществото.

Добре е да уточним, че този план на практика е чисто техническа стъпка със стратегическо значение в целия процес.

В края на май ИТН внесоха в деловодството на Народното събрание проект на решение, според което Националният план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет на 27 май 2022 г., ще се прилага от деня на приемането от Народното събрание на стратегически документ - анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута в Република България. Документът е внесен от Любомир Каримански, Ива Митева и Тошко Йорданов.

В проекта на решение е записано, че този анализ трябва да съдържа:

а) основните политики в еврозоната;

б) икономическата и финансовата политика на Република България;

в) състоянието на българската икономика;  

г) очакваните промени, ползите, разходите, рисковете и предизвикателства от присъединяването на Република България към еврозоната;

д) ефектите от въвеждането на еврото в други държави.

От ИТН посочват, че стратегически анализ е бил е изготвян в повечето държави, приели да въведат еврото за разплащателно средство, и едва след това е бил приеман план за смяната на валутата.

„Анализът на ефектите от въвеждането на единната европейска валута в страната ни трябва да е предварително наличен, тъй като процесът на подготовка за членството ни в еврозоната е стартирал отдавна. Необходимо е обществото в България да бъде убедено, че приемането на еврото елиминира валутния риск за гражданите, бизнеса и правителството и курса лев-евро задължително да е фиксиран на 1,95583. От изключително значение е да бъде отчетено влиянието на външната и вътрешната среда, както и възможният ефект от шока, породен от инфлацията, да остане постоянен“, пише в мотивите на проекта на решение. 

Проектът на това решение бе в дневния ред на няколко парламентарни комисии вчера, но изненадващо и по предложение на ГЕРБ отпадна.

България може да приеме еврото през 2024 г., но трябва да се направят промени в над 100 закона, включително и в закона за БНБ. Това каза финансовият министър Асен Василев по време на блиц контрол в парламентарната Комисия по бюджет и финанси вчера. "Основният въпрос сега за нас е да приемем належащите промени в тези закони. Следователно без участието на парламента не може да стане прилагането на Националния план за въвеждане на еврото", каза той. 

Запитан от опозицията защо това не е било направено в последната година, Василев отговори, че „шест месеца миналата година нямахме парламент“.

Относно доклада на ЕЦБ от вчера и новината, че Хърватия отговаря на критериите от Маастрихт, Василев коментира, че страната изкуствено е занижила дефицита си, което е известно и на Европейската централна банка.

Въпреки че в доклада на ЕЦБ се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът (според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план, бел. ред.), финансовият министър посочи, че според регулатора 1 януари 2024 г. е срок, който ние можем да постигнем.

„Основният въпрос е да си променим законодателството, така че да отговаряме институционално, което е изцяло в наши ръце. Да, вторият въпрос е свързан с инфлацията и дали ще изпълним инфлационните критерии", посочи Василев. 

В плана за приемането на еврото е ясно записано, че постигането на номинална и устойчива конвергенция е условието за членство, съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такава конвергенция се определя от изпълнението на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно: критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност; бюджетният дефицит да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП); държавният дълг да не надвишава 60% от БВП; средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година, преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност; участие във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс.

Както и самият финансов министър обяви миналата седмица, остават по-малко от 18 месеца, през които институциите, ангажирани с въвеждането на еврото, трябва да свършат предвидените в плана задачи, както и за изпълнението на критериите от Маастрихт.

От тази гледна точка обвързването на целия този сложен процес с нов анализ (самият план бе публикуван още преди година и не е бил държан в тайна, бел. авт.) вероятно ще го забави за неопределено време. Освен това стратегическият анализ не гарантира, че ще бъде одобрен от парламента, особено с тази нестабилна коалиция.

Кой подлага крак на Асен Василев?

Освен ИТН, които настояха за изготвянето на анализа, от БСП също обявиха, че страната ни няма да е готова за влизане в еврозоната през 2024 г. Социалистите не са против смяната на лева с евро, просто смятат, че до 2024 г. ние няма да сме готови и е добре да отложим присъединяването.

От ИТН се позоваха на коалиционното споразумение за изготвянето на въпросния анализ, но там пък липсва конкретно условие, че задължително трябва да има анализ преди приемането на Националния план за еврото. Накрая партньорите се разбраха тепърва да изготвят управленска програма, която да бъде по-конкретна. Яснота обаче дали са се разбрали за анализа и обвързването му с плана няма.

Въпреки че доводите на ИТН обществото в България да бъде убедено, че приемането на еврото елиминира валутния риск за гражданите, бизнеса и правителството, изглеждат логични, действията им по-скоро напомнят умишлено забавяне на  целия процес.

Проблемът е, че освен чисто икономическите аспекти на пътя на България към еврозоната и изпълняването на критериите, за които вече много писахме, имаше и кръгла маса в парламента, организирана именно от ИТН, на която се бе събрал целият финансов елит на страната ни, забавянето и чакането на спорния анализ на практика дава възможност на хора като Костадин Костадинов от „Възраждане“ да разгърнат пълния потенциал на дезинформационна кампания за насаждане на страх и паника сред населението.

От формацията на Костадинов се подготвят да инициират провеждане на референдум, на който да бъде взето решението ще влизаме ли в еврозоната, или няма да влизаме. Съвсем отделен е въпросът дали такива стратегически въпроси трябва да се оставят в ръцете на гражданите. 

Притеснително е, че към „Възраждане“ в тази инициатива ще се включи и новата партия на Стефан Янев „Български възход“. И двете партии разчитат основно на проруски и националистически електорат и ако хората на Янев са малко по-обрани и внимават да не прекаляват с манипулациите, то „Възраждане“ не пестят сили за пропагандиране на подвеждащи твърдения.

В целия шум деликатно се включват и от ДПС, които по принцип са за еврото, но настояват процесът да бъде забавен.

От ГЕРБ все още нямат политическо решение по въпроса, въпреки че през годините хората на Борисов винаги са работили в посока България да смени лева с еврото.

Трудно може да се прогнозира какво ще се случи в идните седмици, защото на практика всички коалиционни партньори говорят принципно по въпроса с плана и обвързването му с анализ, но не казват нищо конкретно.

От доклада на ЕЦБ и изводите за Хърватия може да заключим, че ако искаме да бъдем част от еврозоната през 2024 г. ще трябва да си поискаме нов доклад догодина, а решението ще бъде по-скоро политическо, както от наша страна, така и от страна на Съвета на Европа. Защото Хърватия влиза в еврозоната с един неизпълнен критерий (изиcĸвaнeтo дъpжaвният дълг дa нe нaдвишaвa 60% oт БBΠ нa cтpaнaтa), въпреки че cпopeд ĸpитepиитe зa нeзaвиcимocт нa EЦБ пoдoбни дeйcтвия ca нeдoпycтими…

Ще бъде интересно дали ЕЦБ ще си затвори очите и за България по отношение на инфлацията…

Последна актуализация: 09:51 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

Финанси виж още