На британците може да се наложи да работят и до 75 г. „благодарение“ на Китай

Според CEBR дългосрочната цена на мерките за строги икономии ще надхвърли средствата, осигурени за спасяване на банките по време на финансовата криза.

Оттам изчисляват, че спасяването на банките ще струва на британския данъкоплатец около 120 млрд. паунда, докато проблемите с прекомерните дефицити, натрупани след 200 г., ще струва на икономиката 1,5 трлн. паунда до 2025 г.

„Най-рано в края на 20-те години политиките на строги икономии ще могат да бъдат разхлабени“, твърди МакУилямс.

„А за онези с пенсионни схеми с преки вноски годишният доход от лихви, който могат да получат, изглежда няма да нарасне много в сравнение с днешните доста потиснати нива. Работниците биха могли да спестят повече, но е малко вероятно да го направят, а ако го направят масово по целия сват, само ще увеличат натрупаните спестявания, които са основната причина за проблема“, добави той.

Пенсионните схеми с преки вноски представляват пенсионни планове, в които работодателят осигурява равен дял с тази на служителя според полученото годишно заплащане.

Тенденцията по отношение на спестяванията в Китай означава, че страната може да стане собственик на една четвърт от световните активи, тъй като инвестира значителна част от средствата в чужбина, посочват от CEBR.

“До момента китайците инвестират сериозно в региони като Африка и Южна Америка, които Западът е пренебрегвал, както и в американски държавни облигации. Но те все повече ще се насочват към други активи като компании и недвижими имоти на Запад, включително в британски компании“, пише още в документа.

„Най-добре започнете да учите мандарин – следващият Ви началник може да се окаже китаец“, съветва МакУилямс.