Може ли Гърция да научи икономическите уроци, пропуснати от Аржентина?

Докато финансовата криза в Гърция продължава, експертите ровят за прецеденти, които често се отнасят за страната, преживяла последна подобно икономическо фиаско – Аржентина, посочва в коментара си за ВВС Робърт Плъмър.

Според най-лошия сценарий близкото минало на Аржентина е бъдещето на Гърция.

Песото се срина, мащабният фалит и последвалите социални и политически вълнения, засегнали Аржентина през 2001-2002 г., изглеждат за мнозина икономисти като ужасно предупреждение за политиците в Атина и Брюксел.

Дори на пръв поглед гръцките неволи имат доста общо с тези в Аржентина преди около 10 години.

На ниво първичен инстинкт – което в края на краищата е начинът, по който основно работят пазарите – гръцката криза осигурява същото усещане за влакова катастрофа на бавни обороти, което характеризираше плъзгането на Аржентина към бъркотията.

В случая с Аржентина правителството се бореше да запази икономиката и въпреки това тя трябваше да бъде подпомагана от Международния валутен фонд през по-голямата част на 2000 и 2001 г., преди президентът Фернандо де ла Руа да бъде принуден да подаде оставка.

Наследникът му Адолфо Родригес Саа остана само седмица на поста. Но преди да се оттегли, той започна процеса по фалит заради дълг от 102 млрд. долара, който икономиката все още се опитва да преодолее.

Обикновените аржентинци изпитаха на гърба си последиците от кризата. Безработицата достигна 21,5% и не се върна към едноцифрени нива преди края на 2006 г.

Ако епохата на вълнения в Аржентина трябва да научи на нещо света, спорно е дали самата страна на практика се е поучила от опита си.

Както в Атина, така и в Буенос Айрес все още е популярно да се обвиняват външни сили като МВФ за тежкото положение на страната, без да се признава степента, с която собственото й поведение е допринесло за кризата.

И докато настоящият президент на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер се кандидатира за втори мандат на президентските избори през октомври, същият краткосрочен подход към икономиката е до голяма степен налице.

Точно както Гърция си играеше с националната статистика в опит да й бъде разрешено да стане член на еврозоната, безочливите фалшификации на Аржентина за данните за инфлацията бяха широко отречени от финансовите анализатори.

Мнозина наблюдатели отбелязаха, че гръцките проблеми могат да бъдат прилично разрешени единствено с години на болезнени структурни реформи, докато същевременно се съмняват дали гърците наистина имат здрави стомаси за подобно решение.

В Аржентина всяко желание за справяне със скритите структурни икономически проблеми изчезна също внезапно, след като страната се върна към растеж, увеличавайки страховете, че временния възход няма да се окаже устойчив.

Освен продължителността на гръцкото страдание има и други, по-дълбоки паралели между затрудненията на двете държави. Като начало – и двете се затвориха във валутен режим, който не им позволява гъвкавост.

Гърция, разбира се, е в еврозоната, така че монетарната й политика се решава от Европейската централна банка във Франкфурт.

Напротив, Аржентина запази собствената си валута, песото. Но според закона за конвертируемостта, приет през 1991 г. и прилаган до януари 2002 г., стойността му бе фиксирана спрямо американския долар.

Тази политика бе продукт на мисълта на Доминго Кавальо, тогавашният финансов министър на перонисткия президент Карлос Менем, с намерението да възстанови доверието в националната валута след години на бясна инфлация.

Първоначално тя работеше добре – толкова добре, че стана обект на вяра и на опозиционната Радикална партия. В края на 90-те години на ХХ век Хосе Луис Мачинеа, който трябваше да бъде избран за министър на финансите, ако партията му вземе властта, бе непреклонен, че „конвертируемостта“ ще бъде крайъгълен камък на неговата политика – и той спази думата си, когато получи поста през декември 1999 г.

Мачинеа обаче се задържа на него едва 15 месеца, преди да подаде оставка, след като усилията на правителството да защити стойността на валутата доведоха до непопулярно орязване на разходите.

И Аржентина остави публичния си дълг да се изплъзне от контрола й, както направи Гърция сега, макар положението в Гърция да е доста по-лошо, като публичният дълг е 158% от брутния вътрешен продукт на страната срещу 62% в Аржентина през 2001 г.

По онова време свързването на местната валута с долара означаваше, че тя ще зависи от възхода и спада на американската икономика, точно както еврозаната въвежда усмирителна риза с еднакъв размер за различните икономики, което ги спира да девалвират валутата или да маневрират с основния си лихвен процент.

Ако Гърция последва пътя на Аржентина надолу, тя ще трябва да излезе от еврото и да обяви фалит за по-голяма част от задълженията си.

Това едва ли изглежда привлекателно, докато Аржентина все още е наказвана за своя фалит. Въпреки, че тя вече постигна споразумения с повечето от кредиторите си, страната не може да взема заеми на международните пазари. Аржентина в момента преговаря с кредиторите от Парижкия клуб за намаляване на размера на неизплатения си дълг, но се забелязват слаби признаци за напредък.

Разбира се, Гърция има доста по-високи нива на задължения от Аржентина и е по-слабо конкурентноспособна на международните пазари.

И като се има предвид, че имаше слаби или не особено големи последици за останалите държави от аржентинския фалит, изоставянето на еврото от Гърция ще направи нещата по-лоши за други държави в периферията на еврозоната като Ирландия и Португалия.

Между другото аржентинската и гръцката икономики  понастоящем са доста подобни по размер – в световната класация на МВФ за миналата година те заемат съответно 27-мо и 32-ро място. Но преди кризата аржентинската икономика бе доста по-голяма – през 1999 г. тя бе на 16-то място.

Определено Аржентина има на какво да научи еврозоната.

Но и Великобритания трябва да обърне внимание на някои неща.

В края на 90-те години на ХХ век, когато конвертируемостта все още действаше в Аржентина, сред елита в Буенос Айрес бе разпространено усещането, че страната е истински променена и се превръща във все по-отговорно място.

В дните на хиперинфлацията хората подърржаха стойността на спестяванията си, сменяйки местната валута срещу долари и криейки ги в домовете си. Единствената банка, в която имаше доверие, бе "colchon bank", като colchon на испански е дюшек. За кратко навикът отслабна, но сега се завръща.

Както британците никога не успяха наистина да се опазят от бума и фалитите, така и естествената природа на аржентинците не се промени.

И ако искате доказателство  в подкрепа на мнението, приписано на управителя на Английската централна банка Марвин Кинг преди общите избори във Великобритания през миналата година, че успешното правителство ще трябва да предприеме такива непопулярни икономически мерки, които биха го изхвърлили от властта за цяло поколение, то същото важи и за Аржентина.

Може и перонистите на Менем да закрепиха валутата и да натрупаха дълга, но последвалата криза се случи под надзора на радикалите и почти ги унищожи като политическа партия.

До момента гръцките лидери изглеждат неподготвени за разрушителния ефект, който настоящата криза може да има върху политическата система на страната.

Но ако не успеят да постигнат общ консенсус на партиите за 5-годишния пакет от строги бюджетни икономии, предложен от правителството, перспективите изглеждат безрадостни.