Опасенията за промяна на паричните и фискални политики в Бразилия нарастват

След като Бразилия приключи една от най-лошите си години на икономически растеж, управляващата Работническа партия (РП) на президента Дилма Русеф излезе с предложение за решаване на проблемите на страната, коментира Financial Times.

В изявление, публикувано на сайта на партията, председателят ѝ Руи Фалкао осъди използването на високи лихвени проценти като опит за контрол на нарастващата инфлация и призова за субсидии, които да дадат тласък на икономиката. Особено обезпокоителен за инвеститорите е намекът, че партията ще се опита да повлияе на паричната политика на централната банка на Бразилия, която се радва на неформална автономия.

„Правителството на президента Дилма Русеф трябва да се фокусира върху създаването на програма, която ще възстанови доверието на населението, изгубено в началото на мандата", пише Фалкао.

За бразилските инвеститори всеки опит да се преразгледат публичните политики от първия 4-годишен мандат на Русеф би бил катастрофален. Между 2011 и 2014 г. нейното правителство наду кредитирането чрез държавните банки, опита се да наложи намаляване на лихвените проценти и да контролира инфлацията, като ограничи цените на енергията и горивата – политики, които доведоха до по-висок фискален дефицит и държавен дълг.

Отчасти като резултат на тези политики и отчасти заради края на суперцикъла на суровините Бразилия се изправя пред най-лошата си рецесия от 30-те години на миналия век. Икономисти, анкетирани от централната банка, очакват най-голямата икономика на Латинска Америка да се е свила с 3,71% през миналата година и предвиждат понижение на БВП от още 2,95% през тази година.

Забавянето слага жесток край на дългия период на просперитет, на който Бразилия се радваше през първото десетилетие на този век, когато страната сякаш се беше отърсила от икономическата криза в миналото.

„Почти невъзможно е да направиш бъркотия в страна с потенциала на Бразилия, но ние успяваме да го постигнем и явно имаме талант за това“, казва Пауло Сотеро, директор на Бразилския институт към Международния научен център Удроу Уилсън.

В опит да обуздае бюджетния дефицит, който е над 9%, миналата година Русеф нае "фискалния ястреб", възпитаник на Университета в Чикаго, Жоаким Леви за финансов министър. Той обаче подаде оставка точно преди Коледа, след като Конгресът и РП осуетиха много от опитите му да намали разходите и да увеличи данъците.

Въпреки че Русеф изглежда подкрепя фискалната консолидация, тя беше принудена да се придвижи по-близо към базата ѝ в крайната левица на РП, след като опозицията в Конгреса започна процедура по импийчмънт срещу нея.

Сега има опасения, че след като надделя над Леви, който беше заменен от Нелсон Барбоса, възприеман за компетентен, но твърде близък до Русеф министър, РП сега се опитва да повлияе на централната банка, която според анализаторите е последната линия на защита в борбата на Бразилия срещу нарастващата инфлация.

Централната банка повиши лихвените проценти до 14,25%, като се очаква да ги увеличи още повече през 2016 г. Някои анализатори вярват, че РП може да се опита и да оказва натиск и върху държавните банки, за да кредитират повече като начин за стимулиране на икономиката без пряко да се използва бюджетът на федералното правителство.

Други обаче вярват, че решението на Русеф дали да се обърне към лявото, или не зависи от процеса на импийчмънт. Процесът, който трябва да бъде възобновен, след като Конгресът приключи почивката си след фестивала през февруари, може да отнеме месеци, започвайки в долната камара и после преминавайки в Сената. Повечето смятат, че е малко вероятно опозицията да успее да спечели мнозинство от две трети в Конгреса, нужно за импийчмънта. Битката засега обаче е сравнително равносилна.

Ако процедурата срещу нея започне да я застрашава, Русеф може да се опита да се намеси в политиките на централната банка, за да удовлетвори базата в ляво, казва Жоао Аугусто де Кастро Невеш от Eurasia Group. Засега обаче той очаква тя да се опита да преодолее импийчмънта без да прави радикални промени на фискалната и паричната консолидация.

„Определено не виждаме отново обратен завой към неортодоксални експанзионистични политики, но в същото време не виждаме и смислено затягане на колана, а това ще бъде трудна за преодоляване ситуация“, добавя той.