Най-богатите страни в света ще поемат дълг от още 17 трлн. долара заради вируса

Много политици и бизнес лидери са притеснени от новите пакети с разходи за справяне с пандемията в Япония.
“Нашата икономическа стратегия е да използваме значително количество средства и честно казано това ще бъде голям фискален проблем в бъдеще“, казва Хироаки Наканиши, изпълнителен председател на Hitachi и ръководител на лобистката група Keidanren в интервю за Financial Times. “Нямам добър план. Докато икономиката не се върне стабилно на крака, не мисля, че има някакъв разумен отговор“, допълва той.

Изкупуването на държавен дълг от централните банки може да помогне за намаляване на бремето, като гарантира, че на частния сектор няма да се наложи да поглъща държавни активи, за да финансира дефицити в държавния бюджет, и поддържа ниски лихвените разходи. Доходността по облигациите намалява, когато цените растат.

Развитите икономики вече се възползват от изключително ниските разходи за лихви по заемите си, тъй като централните банки засилват програмите си за изкупуване на активи в огромни количества в опит да предотвратят падането на инфлацията под целите им, а доходността по държавните облигации намаля още през последните седмици.

Великобритания набра дълг при отрицателна доходност за първи път миналата седмица, присъединявайки се към други страни като Германия и Франция, чиято доходност по държавните ценни книжа също е на отрицателна територия.

Правителствата могат да се справят с дълга, като повишават данъците или намаляват държавните разходи, но малцина искат да тръгнат по този път след повече от десет години на затягане на държавните разходи. Икономисти предупреждават, че негативните последици за растежа може лесно да надхвърлят ползите.

Отново може да се извлекат поуки от Япония. Макар че Абе е известен с икономическите си стимули, мандатът му включва две големи повишавания на данъка върху потреблението от 5% на 8% през 2014 г. и след това до 10% миналата година. И в двата случая увеличаването на данъка тласна икономиката към рецесия.

Адам Посен, ръководител на Института по международна икономика „Питърсън“, каза пред британски депутати миналата седмица, че е жизненоважно да се избегнат подобни действия. „Най-важното нещо е да се създадат предпоставки икономиката да расте по-бързо от ръста на дълга“, посочи той.

Макар да няма лесен изход за развитите икономики, изправени пред много високи нива на държавен и частен дълг, проф. Кроснър казва, че най-добрата политика е „деликатното“ изкуство на опрощаване и преструктуриране на дълг.

Ако се направи добре, това може също да е в интерес на държателите на дълга, които пак ще загубят, но не толкова много, колкото биха загубили, ако се вкопчат в надеждата, че в крайна сметка дълговете ще бъдат изплатени, отбелязва той.