Ц. Цачев: Макроновините са прелюдия към корпоративните отчети

Автор: Цветослав Цачев, "ЕЛАНА Трейдинг"

Юни ще бъде запомнен с агресивния ход на Федералния резерв и повишението със 75 б. п. на лихвения процент. Въпросът, който реално се повдигна през месеца, е дали инвеститорите не започнаха да отчитат предстояща рецесия. Защото, ако го правят, тогава предстои да видим засилване на тенденциите при някои активи и финансови инструменти, както и рязка промяна при други, където все още преобладава цикличния проинфлационен елемент.

Индексите и суровините бяха надолу през юни, а облигациите поскъпнаха през втората половина на месеца. На валутния пазар видяхме поскъпване на долара, макар и с нормална пауза в средата на юни, защото никога движението не е само в едната посока.

Значението на облигационния пазар

Всеки инвеститор гледа лихвите и колко те са далеч от върха си, когато става въпрос за САЩ, и евентуално докъде ще стигнат нивата им в еврозоната, след като процесът на повишение стартира през юли. Това обаче вече няма значение. Пазарът на облигации е много по-важен, защото той е отразил докъде ще стигнат лихвите, преди централните банкери да променят политиката си.

Американските книжа стигнаха доходност от 3,5% и смениха посоката си в деня след заседанието на Фед. Банкерите натиснаха рязко спирачката и покачиха лихвата със 75 б.п., а сигналът за това дойде буквално дни преди самото заседание. Уолстрийт има навика да оценява събитията, преди да се случат, и внезапно да сменя посоката си, когато новините станат факт. Аз не разглеждам поведението на облигационния пазар само през призмата на изненадващи новини и силни движения на цената в едната и после в другата посока, а като сигнал, че инвеститорите вече се притесняват от рецесия и оставят на заден план повишаването на лихвите.

ETF-и с корпоративни облигации не показват възстановяване заедно с държавните книжа. Те се движат надолу в унисон с акциите, което е характерно за мечия пазар.

Суровини под натиск

И при тях може да говорим за сигурен знак, че се намираме в мечи пазар, а глобалната икономика навлиза в рецесия. Медта отчете толкова силен спад, какъвто не е имало от 2011 г. насам, проби важни технически нива на подкрепа и изглежда, че повтаря срива си от 2008 г. Това е много лош знак за търсенето на суровини. Индустриалните метали също поевтиняват, а земеделските суровини в голяма степен заличават ръста си от началото на военните действия в Украйна. Дори и златото е под натиск, но при него факторите са малко по-различни и свързани с поскъпването на долара.

Петролът следва същата логика, но с известни нюанси. Причината е, че тясното място по веригата от добива до крайния клиент не е само дефицитът на производството, но и преработката. Това му позволи да се държи по-добре спрямо останалите суровини по отношение на цената, но също беше „победен“ от страховете за рецесия.

Още в средата на юни видяхме пробив под тренд линията от дъната през декември. Ситуацията се влошава и в началото на юли, като цената слезе под 100 долара за барел от щатския лек суров петрол. Това е дори още по-силно доказателство колко негативни са настроенията на инвеститорите, когато става дума за рецесия.

Достатъчно ли е за ръст на акциите?

През юли ще търсим отговор на въпроса дали спадът на цените на суровините и на доходността по държавните облигации ще подкрепят акциите. През миналия месец обаче настроенията бяха най-вече негативни. Изненадата от Федералния резерв се материализира като ново дъно от началото на мечия пазар и най-ниска стойност от края на 2020 г. досега.

Интересното е, че „ястребите“* на Джей Пауъл не успяха да изпратят индексите в спираловиден спад и паниката да вземе превес. Може би причината е в това, че количеството на пут-опциите все още е много голямо и инвеститорите са застраховали част от загубите си. А може би и в доверието на пазара, че икономиката няма да изпадне в тежка рецесия и корпоративните печалби няма да бъдат засегнати.

Засега централните банкери и инвеститорите приравняват икономиката с данните за безработицата. Така че има още няколко месеца, през които ще се говори за слаба рецесия без съществено повишение на безработицата и съответно за слаб ефект върху печалбите.

Прогнозите на анализаторите са за 10% ръст на корпоративните печалби в индекса S&P 500 за тази година спрямо предишната. Второто тримесечие трябва да е най-слабо с едва 4% ръст на годишна база, ако прогнозите се осъществят. А те обичайно бият очакванията и затова през юли ще се сблъскаме с много противоречиви отчети за второто тримесечие.

Ако те не отговорят на очакванията и покажат сериозен ефект от инфлацията върху нормата на печалба или компаниите дадат много лоши прогнози, тогава и индексите ще направят още една сериозна крачка надолу. Към момента имаме предимно страхове на макрониво и пазар, който не знае как те ще се отразят на компаниите и на потребителите. Нито макроновините, нито корпоративните отчети са стигнали точката на обрат.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. ред.