Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната?

5/ Създаване на Механизъм за конвергенция и конкурентоспособност, т.е. на нов фонд в рамките на зоната, от който ще се отпускат средства на закъсали страни срещу планове за реформи. Планът е фондът да набира капитал от вноските на страните в еврозоната и да се добави като отделно и  независимо перо в европейския бюджет.  

Очевидно създадените до момента спасителни фондове, а именно Европейският фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Fund, EFSF) и Европейският стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism) не са достатъчни. Очевидно и МВФ, която е международната институция, отпускаща евтини заеми срещу реформи, също не е.

Новият фонд, както и ЕФФС и ЕСМ, също ще трябва да се финансира от страните-членки на еврозоната, голяма част от които са затиснати от дългови плащания и нямат свободен финансов ресурс. Дори и да приемем, че пари все някак се наберат (от финансово здравите страни като Германия), то съществуването на този фонд добавя още един елемент към пирамидата от морален риск в рамките на зоната. Неведнъж сме коментирали, че съществуването на  все повече възможности за спасение от фалит създава предпоставки за рисково поведение. Този фонд няма да прави изключение.  

6/ Облекчен режим за държавните инвестиции при изчисляване на показателите за здраве на публичните финанси.

При изчисляването на бюджетните показатели държавните инвестиции ще се взимат не за конкретната година, а ще се осредняват за няколко години с цел страните да не се „наказват” за пикове в инвестициите през определени години.

Това предложение изхожда от презумпцията, че публичните инвестиции допринасят за икономически растеж, т.е. съществуват фискални мултипликатори, които са по-големи от 1 за инвестициите с държавни пари. Т.е. за всяко едно евро, инвестирано от държавата, БВП ще се увеличи с повече от 1 евро.

Съществуват редица изследвания, обаче, включително и такива за България, че фискалните мултипликатори може и да са по-малки от 1, т.е. публичните разходи и инвестиции в частност не водят до икономически растеж, а обратно, ощетяват го.

Отделно, както и опитът на ЕС показва, ако има възможност за заобикаляне на едно правило, то ще бъде задължително заобикаляно. С по-горната мярка очевидно се създават стимули за отчитане на някои публични разходи като инвестиции или дори неразумно харчене от правителствата с оправданието, че се правят инвестиции в името на растежа.

7/ Външно представителство на еврозоната в международни финансови форуми, т.напр. в рамките на МВФ.   

Още едно предложение, което увеличава административната машина на ЕС. Ясно е, че едно такова представителство ще изисква съответните служители и звена/институции, които да се занимават с него.

Като цяло, може би единственото смислено предложение от по-горе разгледаните, е да се обвържат европейските фондове с изпълнението на условия за фискално здраве и стабилност. Изключително важно е, обаче, да не се падне в капана на обвързване на средствата от тези фондове с такива макроикономически индикатори, които са извън контрола на правителството.

Повечето от останалите предложения създават нови органи, функции и фондове в рамките на еврозоната, което ще увеличи администрацията на ЕС (еврозоната), ще засили съществуващия морален риск и ще създаде предпоставки за трупане на нови дългове от проблемните страни.