Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната?

3/ Общ механизъм за разрешаване на проблемите на банките (Single Resolution Mechanism), т.е. създаване на поредния нов европейски орган, European Resolution Authority (Европейски орган за разрешаване на проблеми?), който да се занимава с преструктурирането и оздравяването на проблемни банки.

Преди около две години започна да работи Европейският банков орган (ЕБО, European Banking Authority), чиято цел бе да засили координацията на надзора над банките в  ЕС. Планът за прехвърляне на надзорни функции към ЕЦБ, обаче, представлява индиректно признание, че създаването на ЕБО е било недомислено и органът към момента е с кухи функции (писане на т.нар. rule book или книга с правила за разумно поведение на банките). Това не пречи, обаче, този орган да продължи да съществува и след евентуалното поемане на надзора на банките в еврозоната от ЕЦБ.

Сега очевидно планът е да се създаде поредният орган за банките в  еврозоната, който най-вероятно до голяма степен ще има припокриващи се функции с ЕЦБ, местните надзорни органи и ЕБО. Визията на ЕК е този механизъм също да се финансира с отделни такси върху банките, „за да не натоварва европейския данъкоплатец” – т.е. по подобие на планираното финансиране на надзорната функция на ЕЦБ.

4/ Обвързване на плащанията от европейските структурни и кохезионни фондове (вкл. и тези за земеделието и рибарството) с националните програми за реформи, конвергентните програми и други препоръки на Съвета. С други думи отпускането на средства от тези фондове ще бъде обвързано с постигането на набор от макроикономически условия (т.нар. macroeconomic conditionality).

Тази точка има пряко отношение и към България, тъй като към момента планът е т.нар. макроикономически условия да се обвържат с плащанията от европейските фондове за всички страни-членки през новия програмен период, започващ от 2014 г.

Проблемът, обаче, се състои в подбора на макро индикатори, включени в т.нар. условия. Докато има логика и смисъл да се включват фискални индикатори като държавен дълг, бюджетен дефицит и др. под., с цел да се даде още един стимул (под формата на „тояга”) за фискално безотговорните страни да станат по-отговорни, то няма никаква логика там да присъстват индикатори като нетна инвестиционна позиция, частен външен дълг, единица разходи за труд, баланс по текущата сметка и т.н., които са част от процедурата за макроикономически дисбаланси.

Според тази процедура, България в момента е една от 12-те страни в ЕС с макроикономически дисбаланси. Дори и самата Комисия признава, обаче, че „прекомерната” нетна инвестиционна позиция на България се дължи на притока на чужд капитал преди кризата. Ясно е, че този кумулативен размер инвестиции няма как да изчезне за 1-2 години, а ще продължи да „тегне” над страната.

Изключително важно е България да настоява за необвързване на плащанията по европейските фондове след 2014 г. с индикатори, които не зависят по никакъв начин от правителството. Условност, базирана на фискални индикатори би била разумна стъпка за дисциплиниране на неразумни правителства, но условност, базирана на обективни икономически индикатори, върху които
правителството няма никакъв контрол, трудно може да се обоснове и очевидно би била в наш ущърб.