КНСБ предлага нови правила за формиране на заплатите

КНСБ настоява за въвеждане на нови принципи и регулации при изплащането на заработените трудови възнаграждения.

Структурата на формиране на доходите от труд е много остаряла и е наложително да се промени, така че България да се отлепи от трайно установеното последно място сред държавите членки на ЕС по размери на заплащане на труда. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на националната тристранна конференция „Заплащането на труда в България”.

Предложенията на конфедерацията включват създаване на изцяло нови членове в Кодекса на труда и изменения в Наказателния кодекс и Търговския закон.

Окончателно решение за размера на минималната работна заплата /МРЗ/ да се взема от Министерския съвет, ако не бъде постигнат консенсус между работодатели и синдикати, предлага КНСБ. МРЗ да не може да бъде равна или по-ниска от линията на бедност, а размерът й да може да бъде завишаван при колективно договаряне в отрасли, браншове и предприятия, предлага още синдикатът. При договарянето на МРЗ трябва да се отчитат следните показатели: средният годишен индекс на потребителските цени, средната заплата за страната, производителността на труда, динамиката на издръжката на живота и други. 

Видовете допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение да се определят с акт на Министерския съвет е друго предложение. По отношение на гарантирането на изплащането на възнагражденията се предлага солидарна отговорност от работодателя и собственика на фирмата и длъжностните лица от ръководството, ако са отговаряли за управлението на предприятието.

От синдиката настояват и за промени при формиране на основната работна заплата – възнаграждението за определени трудови задачи, присъщи за дадена длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество. Основната заплата да се определя въз основа на сложността, отговорността и тежестта на труда и това да бъде разписано в отделен член на Кодекса на труда, настоява КНСБ.

Като облекчение на надомните работници синдикатът предлага те да могат да договорят друго място на изплащане на заплатите си извън предприятието, където се извършва работата. Паралелно с това се иска датите на изплащане на трудовите възнаграждения да се съгласуват със синдикалните структури в предприятието, а при отсъствието на такива – с представители на работниците. Работодателите, които са допуснали забавяне на изплащането, да носят отговорност по Кодекса на труда.

По отношение на обезщетенията по КТ се иска изплащането им към датата на изплащане на регулярното месечно трудово възнаграждения. С друго изменение на трудовия кодекс се предлага удръжки от заплатата да се правят само след изричното писмено съгласие на работника.

Конфедерацията смята за наложително колективното договаряне на работните заплати, както в бюджетния, така и в реалния сектор. На национално равнище да се сключват национални, общовалидни споразумения по заплащането на труда и определянето на заплатите между работодатели, синдикати и правителство, пише още в проекта за предложения на КНСБ.

Колективното договаряне на заплатите може да се провежда и да се сключват браншови колективни договори и без наличието на споразумение на национално равнище. В тези договори да могат да се определят минимални часови и месечни възнаграждения, ръстовете им за основни професии, допълнителни трудови възнаграждения, ориентири за компенсация на наемния труд, методите за отразяване на инфлацията в работните заплати, като тези преговори да се водят в края на всяка година.

Предлагат се и промени по отношение засилване на контрола на Главна инспекция по труда. Предприятия, които не са изплащали заплати в пълен размер повече от един месец, незабавно да уведомят териториалното поделение на инспекцията, като информацията се съхранява в национален регистър към ГИТ. Въз основа на този регистър главната инспекция ще може да създаде национален регистър за дължими, неизплатени заплати на работници и служители.

По предложение на конфедерацията за промяна в Търговския закон се посочва, че производство по несъстоятелност може да се открива и по писмена молба на работник или служител, на който работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение.

Предложение в Наказателния кодекс пък предвижда лишаване от свобода до една година и парична глоба до 3000 лева за длъжностно лице, което съзнателно допусне да не бъде изплатен гарантираният размер на трудовото възнаграждение в уговорените срокове.

От синдиката предлагат да се запише и нов член в Закона за гарантираните вземания на работниците при несъстоятелност на работодателя, а именно, че работниците имат право на еднократно гарантирано вземане в случаите на временна финансова криза на работодателя.

Това са част от предложенията на КНСБ, които според президента Пламен Димитров, ще преодолеят сериозни недостатъци на сегашното трудово законодателство, като това работещите да не получават реално заплащането, съответстващо на извършената работа, както и наличието на десетки милиони лева неизплатени заплати за предоставен труд.