„Високата волатилност винаги е съпроводена с финансово напрежение върху търгуващите фирми”, подчерта той и отбеляза, че търгуваните обеми от българските енергийни компании са много малки в сравнение с европейските и съответно за тях изискванията за предоставяне на обезпечения са по-ниски. Петров обясни, че българските търговци на енергия участват предимно на българската енергийна борса, като някои от тях имат достъп и до европейската енергийна борса.
„Приложението на дериватите в енергийния сектор е много голямо, защото физическите производители на енергия предпочитат да търгуват обеми, които са ангажирали със своята производствена дейност, през пазарите на деривати. Така те имат сигурност, че ще могат да продадат в рамките на следващия месец-два и занапред произведената енергия. Това им дава възможност да предвиждат по-добре производствената си дейност“, обясни финансистът. По думите му така за търговците е по-лесно да търгуват съответните обеми през борсите и през пазара на деривати, който е високо ликвиден и дава възможност много бързо те да намират съответните страни по сделките по пласмент на ангажираните обеми.
Петров напомни, че организираните борси, на които се търгува с деривати, в Европа са три и обемите са изключително концентрирани. „Обемите са концентрирани и по отношение на доставчиците – това са много големи енергийни фирми. Така че този пазар като цяло е изключително концентриран“, поясни финансистът.
Що се отнася до влиянието върху банковия сектор от волатилността и скока в цените на енергийните пазари и създаващите се рискове на пазара на деривати Петров посочи, че влиянието върху банковия сектор преминава през това, че на компаниите, които търгуват, им бе дадена възможност да гарантират своите ангажименти пред централните контрагенти посредством банкови гаранции.
На въпрос има ли риск от увеличаване на необслужваните банкови кредити на енергийните компании Борис Петров посочи, че голяма част от енергийните компании са нетни бенефициенти от по-високите цени на енергията и финансовите им резултати са нараснали много рязко през последната година.
„Можем по-скоро да дискутираме какво се случва с тези свръхпечалби, които големите дружества регистрират”, каза той.
Какво представляват централните клирингови контрагенти, какво е значението им за пазара и възможно ли е да се търгува без тяхно участие? Какво е влиянието на енергийните пазари върху банковия сектор? Достатъчни ли са препоръките на ЕЦБ и на Европейския съвет за системен риск като регулатор за финансовите пазари и ценните книжа да намалят рисковете при неизпълнение на контрактите?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.


Ралф Шумахер: Дайдет шанс на Никола Цолов във Формула 1
Папа Лъв призовава френските епископи да „се борят“ срещу сексуалното насилие от Църквата
Йотова: Българската позиция е час по-скоро преговори за мир в Украйна
ЦИК: Машинният отчет позволява резултатите да бъдат обработени по-бързо и точно
Един час повече сън: Кога връщаме часовниците назад
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Кремъл предупреди: Използването на Starlink за удари по Русия е безразсъдно
Предлагали на Папи Ханс да прави музика за предизборни кампании
Николай Попов: Не зная дали всички осъзнават каква трагедия е това!
Учителка се качи зад волана в Свищо с 2.4 промила алкохол в кръвта
Йотова: Речта ми в ООН беше приета изключително добре, думите ми са чути