„Високата волатилност винаги е съпроводена с финансово напрежение върху търгуващите фирми”, подчерта той и отбеляза, че търгуваните обеми от българските енергийни компании са много малки в сравнение с европейските и съответно за тях изискванията за предоставяне на обезпечения са по-ниски. Петров обясни, че българските търговци на енергия участват предимно на българската енергийна борса, като някои от тях имат достъп и до европейската енергийна борса.
„Приложението на дериватите в енергийния сектор е много голямо, защото физическите производители на енергия предпочитат да търгуват обеми, които са ангажирали със своята производствена дейност, през пазарите на деривати. Така те имат сигурност, че ще могат да продадат в рамките на следващия месец-два и занапред произведената енергия. Това им дава възможност да предвиждат по-добре производствената си дейност“, обясни финансистът. По думите му така за търговците е по-лесно да търгуват съответните обеми през борсите и през пазара на деривати, който е високо ликвиден и дава възможност много бързо те да намират съответните страни по сделките по пласмент на ангажираните обеми.
Петров напомни, че организираните борси, на които се търгува с деривати, в Европа са три и обемите са изключително концентрирани. „Обемите са концентрирани и по отношение на доставчиците – това са много големи енергийни фирми. Така че този пазар като цяло е изключително концентриран“, поясни финансистът.
Що се отнася до влиянието върху банковия сектор от волатилността и скока в цените на енергийните пазари и създаващите се рискове на пазара на деривати Петров посочи, че влиянието върху банковия сектор преминава през това, че на компаниите, които търгуват, им бе дадена възможност да гарантират своите ангажименти пред централните контрагенти посредством банкови гаранции.
На въпрос има ли риск от увеличаване на необслужваните банкови кредити на енергийните компании Борис Петров посочи, че голяма част от енергийните компании са нетни бенефициенти от по-високите цени на енергията и финансовите им резултати са нараснали много рязко през последната година.
„Можем по-скоро да дискутираме какво се случва с тези свръхпечалби, които големите дружества регистрират”, каза той.
Какво представляват централните клирингови контрагенти, какво е значението им за пазара и възможно ли е да се търгува без тяхно участие? Какво е влиянието на енергийните пазари върху банковия сектор? Достатъчни ли са препоръките на ЕЦБ и на Европейския съвет за системен риск като регулатор за финансовите пазари и ценните книжа да намалят рисковете при неизпълнение на контрактите?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Пелоси: Онези, които са знаели за влошеното здраве на Байдън, е трябвало да действат
Брад Пит призна: отново пие алкохол след години на трезвеност
Брад Пит искал да се самоубие
Новолунието в Лъв променя живота на част от зодиите