ЕК очаква сериозно забавяне на ръста на българската икономика през 2023 г.

Европейската комисия (ЕК) увеличава прогнозата си за ръста на българската икономика за тази година в сравнение с прогнозата от пролетта. Институцията обаче вече очаква по-сериозно забавяне на икономиката ни през следващата година, макар че няма да се стигне до свиване. Това се вижда от есенната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на страните членки на Европейския съюз (ЕС).

Забавянето на растежа е свързано с по-ниското вътрешно и външно търсене и влошените потребителски настроения заради инфлацията, посочват от ЕК. Очаква се потреблението на домакинствата да остане слабо през 2023 г. и след това да се повиши постепенно през 2024 г. с отслабването на инфлационния натиск, прогнозират от ЕК.

Комисията очаква икономиката да бъде подкрепена от предстоящия ръст на инвестициите заради старта на усвояването на средствата от новия програмен период на ЕС. Износът обаче ще се забави значително още през тази година, като тенденцията ще се задържи и догодина. Умерено възстановяване на експорта ЕК очаква през 2024 г.

Прогнози за България

За тази година ЕК очаква икономиката на България да нарасне с 3,1%. Това е с 1 процентен пункт повече в сравнение с прогнозата от пролетта, когато се очакваше брутният вътрешен продукт (БВП) да се разшири с 2,1%.

За следващата година обаче от Брюксел очакват българският БВП да забави ръста си до 1,1%. В пролетната прогноза беше заложен растеж от 3,1%, което представлява разлика от 2 пр. пункта в прогнозите.

За 2024 г. ЕК очаква икономиката на България отново да ускори ръста си до 2,4%.

ЕК прогнозира, че инфлацията в България ще достигне 12,8% средно за цялата 2022 година и ще се забави до 7,4% през следващата година. Това е над нивата, вписани в пролетната прогноза (съответно 11,9% за 2022 г. и 5% за 2023 г.). Нормализиране на инфлацията Комисията очаква през 2024 г., когато показателят ще достигне 3,2% за годината.

Въпреки забавянето на икономиката и високата инфлация ЕК прогнозира, че безработицата в страната ще остане стабилна на ниво от 5,2% през тази и следващата година и ще нарасне слабо до 5,3% през 2024 г.

Индикатори за развитието на българската икономика. Таблица: Европейска комисия

За публичния дълг ЕК очаква плавен ръст през следващите две години. Според прогнозата съотношението на брутния публичен дълг спрямо БВП през тази година ще спадне до 22,5% от 23,9% през 2021 г. и ще се увеличи до 23,6% през 2023 г. и 25,6% през 2024 г.

Бюджетният дефицит на България според ЕК ще намалее слабо през тази година до 3,4% от БВП в сравнение с 3,9% от БВП за 2021 г. Под границата от 3%, възприета във фискалните правила на ЕС като вододел между приемливия и прекомерния дефицит, показателят се очаква да спадне догодина (до 2,8%) и да продължи плавно да намалява и през 2024 г. (2,5%).

Дефицитът по текущата сметка на България обаче се очаква да се разширява в следващите години – през тази до 1,2% от 0,5% миналата година, до 3% догодина и до 3,2% през 2024 г.

Прогнози за ЕС и еврозоната

ЕК очаква през 2022 г. БВП на ЕС да нарасне с 3,3%, а на еврозоната – с 3,2%. Прогнозата е по-добра в сравнение с пролетта, когато ЕК очакваше икономиката на ЕС и еврозоната да се разшири с по 2,7%. За 2023 г. прогнозата е за само 0,3% ръст и в двата региона при, съответно, 1,5% и 1,4% за ЕС и еврозоната в пролетната прогноза.

Инфлацията в ЕС се очаква през тази година да достигне средно 9,3%, а в еврозоната – 8,5%. През 2023 г. се предвижда забавяне на инфлацията до 7% и в двата региона.

ЕК отбелязва, че няма признаци, които да подсказват, че войната в Украйна ще приключи скоро, а още по-малко – за мирно разрешаване на конфликта. ЕС е сред най-изложените на рисковете от войната икономики поради географската си близост и силната – макар и много намаляваща, зависимост от вноса на изкопаеми горива, посочват от Комисията.

Есенна икономическа прогноза на Европейската комисия. Графика: Европейска комисия

В доклада се подчертава обаче, че ръстът на икономиката на ЕС през първата половина на годината надминава очакванията. С облекчаването на COVID мерките потребителите възобновиха международните пътувания и се върнаха към ресторанти, хотели и други услуги, изискващи интензивни контакти, което отприщи силен ръст на разходите, допълва се в документа.

Тази експанзия е продължила и през третото тримесечие, но с по-бавни темпове, допълват от ЕК. Докато шокът от условията на търговия си проправя път през икономиката, рязката ерозия на покупателната способност на домакинствата променя техните настроения. Наблюдава се спад и на бизнес доверието заради високите производствени разходи, продължаващите затруднения в доставките и по-строгите условия за финансиране на фона на ръста на лихвите на централните банки.

ЕК посочва, че свиването на икономическата активност ще продължи и през първото тримесечие на следващата година. Комисията прогнозира, че повечето държави от ЕС и еврозоната ще изпитат техническа рецесия тази зима (свиване на БВП за две поредни тримесечия). Слабо възстановяване на растежа се очаква още през пролетта, но при силни „насрещни ветрове“, пише в доклада.

Като цяло се предвижда общите инвестиции в ЕС да се забавят значително от годишен растеж от 3% през 2022 г. до 0,5% през 2023 г. Възстановяване на инвестициите ще има през 2024 г., за която се прогнозира ръст от 2,3%.

Заради краткотрайната ѝ продължителност не се очаква рецесията да доведе до големи щети за икономиката. Допълнително предположение за тази прогноза е, че нарастването на фалитите ще остане като цяло ограничено и специфично за всеки сектор. Това ще позволи на банките да поемат удара от ръста на необслужваните кредити, заключава ЕК.