Европейската комисия (ЕК) занижи значително очакванията си за икономическия растеж на България през тази и следващата година заради войната в Украйна, санкциите срещу Русия и цените на енергоносителите.
Това се вижда от пролетната прогноза за икономиката на ЕС и еврозоната на Комисията, която беше публикувана днес.
За 2022 г. ЕК очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 2,1% в сравнение с 4,2% през 2021 г. Според есенната прогноза на Комисията българската икономика трябваше да се разшири с 4,1% през тази година, т.е. разликата достига 2 процентни пункта.
За 2023 г. ЕК прогнозира, че БВП на България ще ускори леко растежа си до 3,1% при 3,5% в есенната прогноза.
Рязко се повишават прогнозите на ЕК за инфлацията в България – до 11,9% през тази година и забавяне до 5% през следващата година спрямо 2,8% през 2021 г. За сравнение, в есенната прогноза ЕК очакваше инфлацията в България да достигне 2,9% през тази година и да се забави до 1,8% през 2023 г.
Според Брюксел безработицата в България ще се задържи стабилна през тази и следващата година – на ниво от, съответно, 5,4% и 5,3% при 5,3% през 2021 г.
За бюджетния дефицит се очаква да се свие до 3,7% през 2022 г. от 4,1% през 2021 г., а през 2023 г. да падне до 2,4%. Очаква се и плавен ръст на брутния държавен дълг до 25,3% от БВП през 2022 г. от 25,1% през 2021 г. През 2023 г. показателят ще достигне 25,6%, прогнозират от ЕК.
Комисията посочва в доклада си, че ценовият натиск и свързаният с него процес на корекция ще натежат върху потреблението на домакинствата, а повишената несигурност ще се отрази негативно на частните инвестиции.
Предизвикателства пред ЕС заради войната
Изгледите за икономиката на ЕС преди избухването на войната бяха за продължителна и стабилна експанзия. Инвазията на Русия в Украйна поставя региона пред нови предизвикателства, точно когато Съюзът се възстанови от икономическите последици от пандемията от COVID-19, посочват от ЕК в доклада си.
Войната засилва насрещните ветрове заради тласъка за повишаване на цените на суровините, прекъсванията на доставките и увеличаващата се несигурност, пишат от Комисията.
Предвижда се БВП на ЕС да остане на положителна територия благодарение на комбинирания ефект от повторното отваряне след блокирането и силните политически действия, предприети в подкрепа на растежа по време на пандемията. Инвестициите ще се възползват от пълното разгръщане на Механизма за възстановяване и устойчивост и изпълнението на съпътстващата програма за реформи, смятат от Брюксел.
Реалният растеж на БВП както в ЕС, така и в еврозоната се очаква да бъде 2,7% през 2022 г. и 2,3% през 2023 г. За сравнение, в есенната си прогноза ЕК очакваше растеж от, съответно, 4% и 2,8%.
Основният удар за световната икономика и икономиките на ЕС идва от цените на енергоносителите. Несигурността относно веригите на доставки дава допълнителен тласък на цените и увеличава волатилността. Това важи и за храни и други основни стоки и услуги, което намалява покупателната способност на домакинствата.
Инфлацията набира скорост от началото на 2021 г. От 4,6% на годишна база през последното тримесечие на 2021 г. тя нараства до 6,1% през първото тримесечие на 2022 г. Основната инфлация в еврозоната се повишава до 7,5% през април, което е рекордно високо ниво.
Очакванията са тази година инфлацията в еврозоната да достигне 6,1%, преди да падне до 2,7% през 2023 г. Като цяло за 2022 г. това представлява значително преразглеждане нагоре в сравнение с есенната прогноза, когато се смяташе, че инфлацията в еврозоната ще се ускори с 3,5%. Очаква се инфлацията да достигне връх от 6,9% през второто тримесечие на тази година и след това постепенно да намалее.
За ЕС Комисията очаква инфлацията да се ускори от 2,9% през 2021 г. до 6,8% през 2022 г. и да спадне до 3,2% през 2023 г.
За пазара на труда Комисията очаква да продължи да расте заради набраната инерция от края на 2021 г. Предвижда се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2% тази година. От следващата година ще се видят последиците за пазара на труда от вливането на избягалите от войната украинци на пазара на труда, което ще е постепенен процес, посочват от ЕК.
Прогнозите са за по-нататъшно намаляване на безработицата до 6,7% тази година и 6,5% през 2023 г. в ЕС и до 7,3% и 7%, съответно, през 2022 и 2023 г. в еврозоната.
Общият държавен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през 2022 и 2023 г. заради оттеглянето на COVID мерките, допълват от Комисията. От 4,7% от БВП през 2021 г. се очаква дефицитът в ЕС да падне до 3,6% от БВП през 2022 г. и 2,5% през 2023 г. За дълга прогнозата е да падне до 87% от БВП през тази и 85% през следващата година.
ЕК предупреждава, че рисковете са големи заради развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари. Заради това базовата прогноза е придружена от базиран на модел сценарен анализ, който симулира въздействието на по-високи цени на енергийните суровини, както и на рязкото намаляване на доставките на газ от Русия.
В този последен, по-тежък сценарий, темповете на растеж на БВП биха били около 2,5 и 1 процентни пункта под прогнозното изходно ниво съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличи с 3 процентни пункта през 2022 г. и с повече от 1 през 2023 г. над базовата прогноза.
Освен смущенията на енергийните доставки по-лоши от очакваните проблеми във веригите за доставки и по-нататъшно повишаване на цените на неенергийните стоки, особено на храните, могат да доведат до допълнителен натиск за намаляване на растежа и тласък за ръст на цените. Това може да усложни стагфлационните сили.
COVID-19 също остава рисков фактор.
Отвъд тези непосредствени рискове инвазията на Русия в Украйна води до икономическо отделяне на ЕС от Русия с последици, които е трудно напълно да се разберат на този етап, предупреждават от ЕК.


Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Разходите за заплати нарастват с около един милиард евро
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари
„Арда“ надви „Локомотив“ на „Лаута”
Астън Вила прекъсна серията на Арсенал с гол в края