Десетте най-рискови сценария пред световната икономика през 2024 г.

През 2023 г. устойчивостта сред потребителите и постепенното забавяне на инфлацията успокоиха притеснените инвеститори и подкрепиха скромния растеж на световната икономика. Economist Intelligence Unit (EIU) очаква стабилният, но незабележителен растеж на световната икономика да се запази и през 2024 г., докато икономическата несигурност отслабва, а големи централни банки ще започнат да понижават лихвите си през второто полугодие на следващата година. В десетте си рискови сценария изданието анализира събитията, които може да имат тежки последици върху икономическите и геополитическите прогнози, затруднявайки дейностите на компаниите в цял свят.

EIU изследва как геополитическото напрежение, появата на нови технологии и запазващите се заплахи за околната среда може да объркат перспективите за 2024 г.

Първи сценарий: затягането на паричната политика продължава през по-голямата част от 2024 г., водейки до глобална рецесия и финансова волатилност

Умерена вероятност, значителни последици

От началото на 2022 г. големите централни банки реагират на високата инфлация, като повишават лихвите и започват да намаляват размера на балансите си. Със затвърждаването на тенденцията за дезинфлация базовите прогнози на EIU допускат, че затягането на паричната политика е приключило. Но има умерен риск инфлацията да се ускори отново през 2024 г., водена от стабилното търсене в света (тъй като трудовите пазари остават затегнати, а служителите запазват влиянието си при воденето на преговори) и повишаване на цените на ключови суровини заради недостиг на предлагането.

Това може да принуди централните банки да продължат затягането за много по-дълъг период през следващата година, запазвайки лихвените проценти на нива, които вероятно ще доведат до много по-значителен спад на търсенето от потребителите и на инвестициите. На нововъзникващите пазари по-високи от очакванията лихви може да породят и крайно обезценяване на валутата, ускорявайки още повече инфлацията и натежавайки върху растежа.

В същото време в големите развити страни намаляването на балансите на централните банки може да доведе до резки разпродажби на пазара на държавни облигации и ръст на рисковите премии през 2024 г., особено в силно задлъжнели европейски икономики. Това може да доведе до повсеместен срив на цените на активите, предизвиквайки глобална рецесия.

Втори сценарий: надпреварата за субсидиране на зелени технологии става глобална търговска война

Умерена вероятност, значителни последици

Западните икономики въвеждат щедри стимули за компаниите да инвестират в технологии за чиста енергия, като подкрепят местния индустриален капацитет и позволяват по-голяма конкуренция с Китай, който е лидерът в производството на много зелени технологии. Инициативите целят да ускорят прехода на страните към постигане на нулеви емисии на парникови газове, но повечето от тях включват строги изисквания за произход на компонентите (особено САЩ).

Тези изисквания вече породиха напрежение между ЕС и САЩ и вероятно ще повишат производствените разходи, а впоследствие ще оскъпят и самите зелени технологии. Ако отношенията с Китай навлязат в тежка криза (включително във връзка със засилването на отношенията между Китай и Русия или задълбочаване на притесненията заради ръководената от държавата индустриална политика на Китай), западните икономики може да повишат съществуващите мита върху китайски вноски стоки или да ускорят вземането на решения по течащи антидъмпингови разследвания или проверки за държавни субсидии, което ще доведе до още по-голям ръст на цените.

Китай може да отговори, като блокира износа на суровини, които са от съществено значение в дневния ред на зеления преход, като редкоземни метали, оскъпявайки усилията за декарбонизиране на развитите пазари. Тези разходи ще принудят икономиките да обмислят връщане на карбонизирани технологии, да ограничат подкрепата от западни страни за финансиране на енергийния преход на нововъзникващите пазари и да отложат графиците за постигане на нулеви нетни емисии.

Трети сценарий: крайни климатични събития, породени от климатичните промени, нарушават световните вериги за доставка

Висока вероятност, умерени последици

Модели на климатичните промени сочат нараснала честота на крайните климатични събития. До момента те са спорадични и в различни части на света, но може да започнат да се случват по-синхронизирано. Тежка суша и горещи вълни вече натежаха върху реколтата, а завръщането на Ел Ниньо може да задълбочи климатичните събития и да доведе до рекордно високи температури в света през 2024 г.

Тези нарушения, в съчетание с геополитически фактори като рухването на сделката за износ на зърно между Русия и Украйна, може да подложат на по-голям от очакванията оперативен натиск зависимите от суровините индустрии, включително земеделие, минен сектор и промишлено производство. Ако екстремните климатични събития имат значителни последици върху производството, това може да доведе до недостиг, да подложи на натиск световните вериги за доставка и отново да засили натиска към повишаване на инфлацията.

Тези разходи вероятно ще се прехвърлят при домакинствата, задълбочавайки притесненията за разходите за живот и продоволствената сигурност. Недостигът на храни в някои части на света може да доведе до масова миграция или дори война, предизвиквайки тежки политически последици в тези страни, които може да имат отражение и върху други.