Отварянето на Ормузкия проток няма да изтрие икономическите щети

Признаците, че Ормузкият проток се отваря отново, облекчиха най-острата заплаха за световните енергийни доставки. За отстраняването на икономическите щети от близо четиримесечната война обаче ще са необходими месеци, предупреждават анализатори.

САЩ и Иран подписаха в четвъртък меморандум за отваряне на пролива. С това те сложиха край на блокадата, която преобърна световните вериги на доставки на енергоносители, ускори инфлацията и влоши перспективите пред растежа.

Дори ако корабоплаването през пролива се нормализира напълно, по-високата инфлация вече е до голяма степен „запечена“ в много икономики, коментира в бележка от миналата седмица Саймън МакАдам, заместник-главен глобален икономист в Capital Economics, цитиран от CNBC.

„Отнема месеци, преди по-високите цени на енергоносителите и торовете да бъдат прехвърлени по веригите на доставки на храни до крайните потребители“, казва МакАдам. Цените на природния газ, доставян до домакинствата, обикновено изостават от пазара на добив с около три месеца, посочва той.

Цените на петрола спаднаха до около 80 долара за барел в петък в сравнение с пика от 118 долара през март, когато войната в Близкия изток беше в разгара си. Във вторник Goldman Sachs намали прогнозата си за цената на петрола, като посочва, че средната цена на барела сорт „Брент“ ще достигне 80 долара в края на 2026 г. и 75 долара през 2027 г. Банката се позовава на по-бързо от очакваното възстановяване на потоците от суров петрол в Персийския залив.

Световната банка, която миналата седмица понижи прогнозата си за глобален икономически растеж до 2,5%, най-бавният темп от пандемията насам, очаква глобалната инфлация да се ускори до 4% тази година в сравнение с 3,3% през 2025 г.

Цените на торовете могат да скочат с 38% тази година, тъй като прекъсванията на доставките и недостигът на ключови суровини от Персийския залив се отразяват на селскостопанските пазари, прогнозират от Световната банка.

Европа може да преживее по-силен натиск, тъй като газовите запаси са на исторически ниски нива, казва МакАдам. Той очаква инфлацията в Европа и Япония да се повиши с допълнителни от 3 до 4 процентни пункта, тъй като цените на износа на втечнен природен газ от САЩ се покачват.

Европейската централна банка (ЕЦБ) беше първата голяма централна банка, която повиши лихвените проценти този месец, което е първият ѝ ход за затягане на паричната политика от близо три години.

Междувременно Федералният резерв, под ръководството на новия председател Кевин Уорш, остави краткосрочните лихвени проценти непроменени миналата седмица, но повиши прогнозата си за инфлацията на разходите за лично потребление до 3,6% до декември от 2,7%, колкото беше предишната прогноза. Девет от 18-те члена на Фед с право на глас очакват поне едно повишаване на лихвите преди края на тази година.

Траекторията на лихвите подчертава как кризата в региона на Персийския залив е променила сметките на централните банки, които се опитват да балансират забавящия се растеж и нарастващата инфлация.

Английската централна банка също запази лихвените си проценти непроменени, но предупреди, че „дори в случай на бързо разрешаване на конфликта може да има логистично забавяне при възстановяването на производството и транспорта на енергоносители“.

Централните банки, които са заели „ястребова“ позиция, е малко вероятно да променят курса си, тъй като цените на горивата и инфлацията се очаква да останат високи, посочва и Алекс Холмс, регионален директор в Economist Intelligence Unit. Инфлацията при храните също е изправена пред допълнителен натиск, защото т.нар. супер Ел Ниньо заплашва селскостопанското производство през следващите месеци.

Кризата накара правителствата да преосмислят стратегиите си за енергийна сигурност. Очаква се страните, засегнати от прекъсването, да увеличат енергийните си запаси, да насочат ресурсите към увеличаване на вътрешното производство и да търсят алтернативни маршрути за доставки, за да намалят зависимостта от една единствена точка на снабдяване.

„Гаранциите, че всеки има определено ниво на буфер в мирни времена, биха послужили срещу глобална непредвидена ситуация“, коментира Матео Ланцафаме, директор на Азиатската банка за развитие, на виртуално събитие в четвъртък.