Защо възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток няма да е лесно?

САЩ и Иран се ангажираха да отворят отново Ормузкия проток, най-важната артерия в света за превоз на петрол и природен газ, която е до голяма степен блокирана, откакто двете страни започнаха война в края на февруари 2026 г.

Връщането на трафика в пролива до нивата отпреди войната – ако този ден някога изобщо настъпи, обаче ще е предизвикателство. Компанията за прогнози Kalshi изчислява 51% вероятност трафикът да се върне към нормалното преди 1 август тази година и 68% вероятност това да се случи преди 1 септември.

Bloomberg обобщава основните пречки.

Заплахата от морски мини

Смята се, че Иран е минирал обичайния маршрут за корабите, които преминават през протока, свързващ Персийския залив с Индийския океан и разположен между Иран на север и Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Оман на юг.

Заплахата от мини принуждава корабите да плават близо до бреговата линия на Иран или на Оман. Използването на южния маршрут, контролиран от американските сили, вече увеличи петролните потоци. Въпросът е колко трафик могат да поемат алтернативните маршрути – засега отговор няма.

Разчистването на центъра на Ормузкия проток от мини би помогнало за нормализиране на корабоплаването и оттам – на потока от петрол, газ, метали и други суровини. Не е ясно обаче кой би предприел това усилие и как биха били защитени корабите за разминиране. Самата работа може да отнеме седмици.

Рискът от атаки

Съществува и риск от продължаване на атаките в региона, което би могло да засегне корабите и техните екипажи. Крехкото прекратяване на огъня, което САЩ и Иран договориха от началото на април, не е спряло напълно бойните действия. Най-малко 14 моряци са загинали в този конфликт и е имало 46 атаки, които са повредили кораби, според Международната морска организация (IMO) на ООН.

Търговските моряци трудно приемат работата в конфликтни зони дори и в най-добрите времена, така че корабоплавателната индустрия иска да чуе недвусмислени уверения както от САЩ, така и от Иран, че военните действия наистина са приключили.

Няколко корабособственици предупреждават, че дори при окончателен край на войната някои екипажи няма да са склонни да се върнат в Персийския залив, което би могло да намали броя на корабите, плаващи до региона, за да събират товари.

Несигурност за отговорността

До началото на войната свободата на корабоплаване, с малки изключения, се приемаше за даденост в Ормузкия проток, както е и във всички други проливи. Не е ясно дали това ще остане така и в бъдеще. Полуофициалната иранска агенция Fars News съобщава, че бъдещото администриране на „навигационните услуги“ в пролива ще се определя от Иран и Оман.

Няколко корабособственици коментират пред Bloomberg, че предпочитат да не бъдат принуждавани да комуникират с никого, особено с иранския режим, който все още е под санкциите на САЩ, когато плават през води, които са предназначени да бъдат свободни за корабоплаване.

Балтийският и международен морски съвет, водещата световна търговска група на корабособственици, казва, че трябва да се изясни кой, ако изобщо някой, ще координира транзита през Ормузкия проток в бъдеще. Той предлага да участва или организация на ООН, или неутрална държава.

Възможност за въвеждане на такси

Не е ясно дали корабите ще бъдат таксувани за преминаване през Ормузкия проток. Президентът на САЩ Доналд Тръмп казва, че такси няма да има. Иран твърди, че периодът без такси за корабите ще приключи след 60 дни.

От ООН коментираха през април, че няма правно основание за начисляване на такси за преминаване през пролива. САЩ предупреждават, че заплащането на такива би било действие, което подлежи на санкции.

Корабосабствениците се изправят пред риск да плащат на Иран за преминаване, заради което да бъдат санкционирани от американските органи. В същото време поне един висш служител на американското правителство признава, че платеният транзит през пролива е една от възможностите за отварянето му.

Големите енергийни компании са склонни да възразят срещу таксите. Главният изпълнителен директор на Chevron Corp. Майк Уърт коментира пред Bloomberg през май, че компанията му няма да плаща за преминаване на кораби през протока.

Забавени добиви на петрол и газ

Забавените добиви на петрол и газ са може би най-голямата пречка за пълното нормализиране на търговските потоци през Ормузкия проток. Преди войната пред протока се превозваха около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Увеличеното използване на обходни маршрути, провокирано от войната, намали в известна степен централното значение на пролива за индустрията.

В някои случаи добивите бяха спрени, защото с блокирането на Ормузкия проток износът стана невъзможен. Затварянето на сондаж, дори доброволно, може да влоши неговата ефективност и да причини дългосрочни оперативни загуби.

В други случаи военните щети причиниха спирания. Възстановяването на нефтената и газова инфраструктура в региона ще струва приблизително 42 млрд. долара, според Rystad Energy.

Докато инфраструктурата се рестартира, танкерите, които преди обслужваха Персийския залив, са разпръснати по други маршрути или са демобилизирани. Ако корабоплаването през пролива се възобнови, те ще трябва първо да бъдат преместени. Анализатори на Rystad казват, че това може да отнеме около два месеца.

Те смятат, че значимо увеличение на производството на петрол и газ в региона може да се очаква през август и септември. Около 85-90% от загубения обем ще бъде възстановен до началото на четвъртото тримесечие на годината, прогнозират още от компанията. Възстановяването до 100% би отнело повече време – поне до началото на 2027 г.