И след възстановяването на икономиката лятната почивка е невъзможна за много гърци

Летата били съвсем различни за Вера Калогера. Като дете, което растяло в Атина, тя бягала от градската суматоха с родителите си на някой остров. Там срещала други семейства, които правели същото – годишният отпуск на брега на Егейско или Йонийско море беше почти неизменна част от живота на гръцките семейства, пише Bloomberg.

Сега 35-годишната майка Калогера не може да си позволи такава ваканция. Дори когато планира по-кратки пътувания, обичайните гръцки ваканционни дестинации остават недостъпни за нея. „Положението е по-лошо, отколкото в предишните години, що се отнася до хранителните стоки, енергията и наемите“, казва Калогера, учителка, която живее в един от по-заможните квартали в северните предградия на гръцката столица. „Наистина сме ограничили всичките си разходи, които не са от първа необходимост“, казва тя.

Възстановяването на Гърция от икономическата ѝ криза през последните близо десет години беше похвалено както от другите страни в еврозоната, така и от инвеститорите. Но зад новата ера на стабилни икономически показатели се крие спад в стандарта на живот, който не позволява дори на по-заможните гърци да се възползват от възстановяването.

Разходите за живот тежат на населението в цяла Европа, като положението се влошава заради ръста през последно време на цените на енергията и на храните поради войната в Близкия изток. Но малко страни се открояват толкова ясно като Гърция, що се отнася до разминаването между представянето на икономиката и реалността за домакинствата.

Посетители на плажа Едем край Атина. Това е едно от най-достъпните места през лятото за хората в гръцката столица. Снимка: Hilary Swift/Bloomberg

Гърция постига по-бърз растеж от много европейски страни, бюджетът ѝ е на излишък и се очаква до следващата година тя вече да не е най-задлъжнялата страна в Европа.

Същевременно инфлацията е сред най-високите в еврозоната, а средната годишна заплата от около 18 хил. евро е под половината от тази в Европейския съюз.

Заедно с България Гърция е на последно място в съюза по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението и по покупателна способност. Страната има и най-големия дял от населението в риск от бедност или икономическа маргинализация след България.

С наближаването на изборите следващото лято, които според обществените допитвания няма да излъчат ясен победител, премиерът Кириакос Мицотакис определи преодоляването на тези разминавания в показателите като основен приоритет на правителството му.

Покупателната сила на гърците е сред най-ниските в ЕС – индекс на БВП на глава от населението през 2025 г. Карта: Bloomberg

Правителството вече въведе широки данъчни облекчения и неотдавна няколко пакета от мерки за ограничаване на цените на енергията и на хранителните стоки след началото на войната в Иран. Въпреки това само 7% от анкетираните в допитване, съобщено от гръцката телевизия Alpha TV на 16 юни, са заявили, че икономическото им положение се е подобрило миналата година.

Икономическият растеж, който достига 2% на година, трябва да оказва влияние върху ежедневния живот на хората, каза Мицотакис този месец. „Подобряването на макроикономическите данни трябва да води до още по-осезаеми ползи за всички“, допълни той.

Миналата седмица правителството пусна сайт и приложение, наречени „Колко струва?“, където хората могат да сравняват ежедневно цените на 8700 продукта като храни и бебешки продукти. Въпреки че данните все още са в процес на обработка, Мицитокас заяви, че гръцките потребители вече имат още едно „оръжие“ в борбата срещу разходите за живот.

Приложението показва, че много продукти са по-скъпи, отколкото в по-богатите европейски страни, а други са по-евтини. Най-ниската цена на популярен мъжки рол-он дезодорант например е 2,71 евро, с почти едно евро повече, отколкото същия продукт във Великобритания макар и сходен с типичната цена в Германия. Забележително е също, че някои местни продукти като киселото мляко имат по-висока цена в гръцки супермаркет.

Комбинацията от прекъсвания във веригите за доставки поради пандемията и сътресенията от конфликтите в Украйна и Близкия изток тласнаха цените нагоре навсякъде. В Гърция, както и в други европейски страни, проблемът се задълбочава и от недостига на жилища.

През 2024 г. гърците са харчили средно 35,5% от разполагаемите доходи на домакинствата за жилищни разходи, сочат най-новите налични данни. В почти една трета от домакинствата цифрата надхвърля 40%, над три пъти повече от средното равнище в ЕС.

Гръцката икономика се възстановява от кризата – страната загуби почти една четвърт от БВП преди възстановяването. Графика: Bloomberg LP

Част от проблема е, че след настъпването на икономическата криза в Гърция през 2010 г. строителството и инвестициите в недвижими имоти бяха малко или нулеви, казва Никос Ветас, генерален директор на Фондацията за икономчески и индустриални изследвания в Атина, която изследва гръцката икономика. Това се е променило едва през последните пет години.

„Това предполага забавяне в предлагането, което става все по-осезаемо, тъй като то не се приспособи към промените в населението. В страната като цяло няма недостиг на жилища, но в определени райони липсват жилища с подходящи характеристики и размери“, отбелязва Ветас.

В Атина Калогера е от типа избиратели, които дясноцентристката партия „Нова демокрация“ на Мицотакис желае да привлече. Тя неотдавна родила първото си дете и със съпруга ѝ решили да се преместят в по-голямо жилище. Те имали късмет, тъй като можели да си го позволят, но месечният им бюджет все пак бил подложен на натиск, разказва Калогера.

„Беше ни много трудно да намерим нормално жилища под 1000 евро“, казва тя. Това би било недостъпно за много хора. Минималната заплата в Гърция нарасна с над 40% от 2019 г., но все още е 920 евро на месец.

Мицотакис гласува на парламентарните избори през юни 2023 г. Гръцкият премиер е изправен пред избори до следващия юни. Фрагментираният политически пейзаж подсказва, че сформирането на правителство може да се окаже трудно. Снимка: Konstantinos Tsakalidis/Bloomberg

Икономическият срив на Гърция отне почти една четвърт от брутния вътрешен продукт и преобърна начина на живот на една страна, която години наред бе харчила над възможностите си. Възстановяването на реда във финансите на страната и поддържането на фискална дисциплина не минаха без жертви. Коригираните към инфлацията заплати днес все още са под нивата им през 2009 г.

Въпреки че доходите на домакинствата нараснаха поради създаването на работни места и въпреки ръста на заплатите с 12% между 2019 и 2024 г., цените на потребителските стоки се повишиха с над 16% през същия период.

„Ръстовете на цените, включително на жилищата, храните и енергията, подложиха на натиск части от населението и те не виждат как той ще бъде успокоен в обозримо бъдеще“, казва Ветас.

Инфлацията изпреварва ръста на заплатите след пандемията – увеличаването на заплатите с 12% между 2019 и 2024 г. изостава от повишаването с 16% на цените на потребителските стоки. Графика: Bloomberg LP

Въпреки това данните за разходите показват по-нюансирана картина и може би отразяват още едно наследство от кризата в Гърция, с което правителството се опитва да се справи – укриването на данъци. Гърците харчат повече от гражданите на шест от 27-те страни членки на ЕС, което показва, че парите са някъде другаде. Председателят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас заяви, че укриването на данъци е равно на 20-21% от БВП на Гърция спрямо 15-17% в останалата част от Европа.

Освен това възниква и въпросът колко бързо фирмите повишават заплатите, казва адвокатът Дионисис Алевромагеирас. 44-годишният адвокат има собствена кантора и също не успява да поддържа предишния си начин на живот, като съкращава разходите си за развлечения и дрехи.

„Истинският проблем е, че на пазара липсват сериозни проверки, а цените постоянно нарастват. Нужни са одитори, които да обикалят и да правят строги проверки на фирмите“, счита Алевромагеирас.

Повишенията на цените се утежняват от въздействието на един от жизненоважните гръцки сектори. Туризмът съставлява една пета от БВП, а приходите от него постоянно достигат рекорди. Това подлага цените на стоките и услугите на допълнителен натиск към повишаване, особено на гръцките острови.

Туристически пътеводители, продавани в магазин за сувенири във Фира на Санторини. Островът е един от най-популярните за чуждестранни туристи и става все по-недостъпен за много гърци. Снимка: Jose Sarmento Matos/Bloomberg

Според Калогера това показва промяната в обществения договор, която много европейци преживяват – че нейното поколение ще живее по-добре от родителите си, а детето ѝ ще живее по-добре от нея и съпруга ѝ.

Да ходи на почивка, както е ходила като дете, е лукс, който вече е изключен. Тя си спомня едно лято, когато заминала за гръцкия остров Самос в Егейско море, точно до турското крайбрежие, след което се прибрала у дома, сменила багажа и заминала за остров Закинтос в Йонийско море.

„Спомням си, че отсядахме в хотели с два-три плувни басейна и плувахме в морето сутринта, а в басейна следобед. Хранехме се три пъти на ден навън. Сега човек би избрал да излезе само веднъж“, разказва Калогера.