„Проектът на А1 по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за цифрова трансформация на отдалечени и слабо населени райони не е само инфраструктурен. Ние не гледаме на него просто като на разрастване на нашата телекомуникационна мрежа, но го виждаме като създаване на възможности – за хората, за бизнеса, за държавата.“ Това заяви техническият ръководител на проекта Цветан Хранков в рамките на събитие, посветено на неговия напредък.
По думите на експерта става дума за един изключително сложен и мащаб проект.
„Такъв не е изграждан на територията на страната от последното десетилетие. Той е възможен единствено и само благодарение на съвместното сътрудничество с държавата, Европейския съюз (ЕС), местната власт и трите телекомуникационни оператора с една обща цел, а именно България да бъде по-добре свързана. На национално ниво задачата беше да се изгради нова инфраструктура на над 3300 км, а над 3700 км вече съществуваща инфраструктура да бъде модернизирана“, обясни Хранков.
По този начин трите оператора на територията на цялата страна ще достигнат до над 700 базови станции и 185 общински центъра, за които ще бъде осигурена свързаност.
„Числата са впечатляващи, но най-важното зад тях е въпросът как това ще промени живота на хората в тези региони“, каза още техническият ръководител от А1.
Компанията има ангажимент за подобряване на свързаността в регионите Север-Запад и Север-Център. По това перо тя е инвестирала над 15 млн. евро собствени средства, а близо 70 млн. евро са вложени с помощта на държавата и ЕС. Така А1 си е поставила задачата да достигне до 61 общински центъра и 105 населени места, в които досега не е съществувала оптична свързаност.
„Ще достигнем над 270 базови станции, но за нас ключовата тема отново е какво ще донесе всичко това на хората там. Те ще имат по-добра свързаност, по-добро 5G покритие, бизнесът ще може да се разрасне, а услугите ще бъдат модернизирани“, посочи Цветан Хранков.
Според него изгражданата в момента мрежа се превръща в цифровия гръбнак на региона, върху който те ще могат да се развиват през следващите десетилетия.
„Истинската стойност на инфраструктурата се придава от това, което може да бъде развито върху нея. Обществените центрове, до които достигаме, получават не просто по-бърз интернет, но и възможност за дигитализиране на услугите, за тяхното оптимизиране, за това гражданите да получават по-бързо обслужване. Когато един местен бизнес има досег до такава инфраструктура, той вече получава шанс за това да стане по-продуктивен, а думи и изрази като облачни услуги, дигитални платформи и автоматизация стават нещо, което те могат да се докоснат. А всички тези неща са задължителни за всеки един модерен бизнес“, добави експертът.
Той посочи, че когато държавата предприема такава инвестиция, тя изпраща ясно послание към инвеститорите в страната за това, че не само в столицата, но и във всички региони вече ще имат възможност за развитие на високотехнологичен бизнес, предоставяне на дигитални услуги и отваряне на нови работни места.
По думите на Хранков инфраструктурата не е единственото и достатъчно условие за икономически растеж, но липсата ѝ е гаранция за неуспех. С такава обаче местните хора условия да живеят, учат и работят там, където наистина са избрали.
Снимка: Investor Media Group
“Стартирахме проекта в двата региона със 105 „бели“ зони. За покритието им беше необходимо да се изградят 950 км нова оптична мрежа, а 1250 км съществуваща мрежа да бъде надградена. По този начин се осигурява оптична свързаност и възможност за предоставяне на мрежи с много голям капацитет за 64 общини и 3 контролни-пропускателни пункта. Ще бъдат свързани и 271 базови станции и ще бъдат осигурени високоскоростни услуги до 1 гигабит на 168 хил. жители“, заяви по време на събитието Валентина Иванова, старши мениджър в А1 и технически координатор на проекта.
Тя отчете, че вече е изградена оптична свързаност до 251 базови станции, в 59 от 64 общински центъра и в два от трите целеви контролни-пропускателни пункта.
“Toва е един безпрецедентен за територията на България проект по отношение на мащаб и срок за реализация“, посочи още Иванова.
А1 вече внедрява модерните технологии в двата северни региона на страната с редица услуги, сред които интелигентна система за сметосъбиране, управляеми печатни услуги, умно паркиране и други. Един от акцентите в програмата на телекомуникационния оператор е „Телекеър“ - дистанционна здравна грижа за възрастни хора, която работи чрез индивидуална гривна с включена технология за комуникация и предлага непрекъснат мониторинг от център за дистанционна грижа с медицински специалисти. Услугата вече е спасявала животи на възрастни хора от населените места, за които е достъпна към този момент.
Стефан Цеков, старши мениджър в А1 и ръководител на проекта, съобщи, че той трябва да бъде приключен до 10 август 2026 г. Все още обаче предстои много работа, отбеляза Цеков.


18 км колона от тирове преди „Капитан Андреево”
От 1 ноември ще има такси от 2 евро за обработка на онлайн пратки, влизащи в ЕС
Тръмп отхвърли иранското предложение за отваряне на Ормузкия проток
От „Аз вярвам и помагам“ даряват два чисто нови пункта за кръводаряване в София и Плевен
Катастрофира автобус от градския транспорт на Варна
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
„Тамагочито“ на Зукърбърг може да се превърне в iPod момента на Meta
ЕС предупреждава за криза с цените на енергията преди зимния сезон
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
"Мила Родино" не винаги е звучала така: проф. Неделчев разказа за промените в химна
Не е членство, но не е и просто партньорство: какво предлага ЕС на Канада
Демерджиев за акцията на ГКПП "Лесово": Предотвратихме пласирането на хиляди дози смърт
Търговските войни удариха френска индустрия: продажбите се сринаха с 90 млн. бутилки
Младите превръщат ИИ в кариерен коз: как Gen Z използва технологията, за да печели повече