Задава ли се смъртта на британската Консервативна партия?

Годината е 1997 г. и лидерът на консерваторите във Великобритания Уилям Хейг е свикал среща на висшия си екип след убедителната победа на лейбъристите на изборите. Следва оживен спор коя тема да изберат торите за следващия си воден от опозицията дебат в Камарата на общините.

Майкъл Хезълтайн, вицепремиер преди изборната загуба, се обляга на стола си. „Мисля, че всички трябва да се успокоим и да приемем, че ще сме в това положение доста дълго време“, казва той тогава, пише Politico.

Консерваторите в Обединеното кралство пак се изправят пред същата ситуация, тъй като има риск не просто да загубят парламентарните избори на 4 юли, но и фундаментално да се промени състава на партията.

Дани Финкълстийн, връстник от консерваторите и величие, който съветваше както Хейг, така и неговия предшественик, премиера Джон Мейджър, през 90-те години на миналия век, се опасява, че на хоризонта се задава дългосрочен обрат в съдбата на торите.

„Тъй като в продължение на един век бяхме естественият лидер в управлението, със случайни периоди на прогресивна алтернатива, бихме могли да бъдем в позиция, в която имаме дълги периоди на управление на Лейбъристката партия, със случайни периоди на консервативни правителства“, казва той.

Крайнодесният кандидат Найджъл Фараж, който говори в предстоящ епизод на подкаста Westminster Insider на Politico, е доста по-груб в изказа си и посочва, че „те се самоубиха“. „Готово. Свърши се“, коментира още той.

Игра на числа

Поражението на консерваторите на тези избори изглежда неизбежно от едно известно време. Опозиционната Лейбъристка партия се движи с около 20 пункта пред торите в проучванията на общественото мнение.

Популярността на партията спадна със скандала "Partygate" на Борис Джонсън. Пагубна за нея обаче беше администрацията на Лиз Тръс и през 19-те месеца на управлението на Риши Сунак възстановяване не се постигна.

Мащабът на потенциалните загуби на торите сега изкристализира. Уил Дженингс, професор по политически науки в университета в Саутхемптън, казва, че доскоро „колективното съзнание в Уестминстър не осъзнаваше напълно, че такава преднина може да се превърне в електорално опустошение“.

Последните широкомащабни проучвания на общественото мнение, които се опитват да предскажат изборния резултат на ниво избирателен район, поставят консерваторите напът да спечелят между 71 и 180 места в парламента на 4 юли - по-малко от половината от 365-те, спечелени от Джонсън на последните избори през 2019 г.

Сега и Фараж влиза в битката с новата му партия Reform UK, с която заплашва да отхапе още повече гласове от консерваторите в полза на популистката десница.

Според Дженингс ръстът на подкрепата за Reform UK с Фараж начело би означавал „огромен спад в подкрепата“ в избирателните райони на консерваторите, което би направило торите „наистина уязвими от гледна точка на изборите“.