Задава ли се смъртта на британската Консервативна партия?

Фараж прогнозира, че Reform UK ще надмине торите и ще изтласка управляващата партия на трето място по отношение на подадените гласове (ако не и спечелените места в парламента). И тази заплаха изглежда екзистенциална.

Тим Бейл, академик и автор на „Консервативната партия след Brexit“, припомня няколко случая на загуба на изборите от консерваторите от лейбъристите, като през 1945 г. и 1997 г., когато спечелиха около 180 места в парламента. През 1906 г. торите падат под 160 места в парламента.

Различна партия

Загуба на консерваторите на 4 юли ще тласне партията към битка за бъдещата ѝ посока, независимо от мащабите на загубата. Ако партията обаче бъде разбита, това ще промени плановете ѝ за адаптация, а много вътрешни хора очакват драматична промяна вдясно.

Андрю Купър, бивш стратег на Дейвид Камерън, прогнозира, че ще бъде „изкушаващо“ партията на торите да „продължи по-нататък в посока на реформа“ в позициите си по културни проблеми, особено имиграцията. Настоящ съветник на торите, който е говорил при условие на анонимност, казва, че запазването на 150 места се определя вътрешно като „точка за оцеляване“.

Друг влиятелен консервативен глас, Тим Монтгомъри, основател на уебсайта ConservativeHome и бивш автор на речи на двама лидери на торите, коментира, че общото мнение сред приятелите му е, че „ние вече не вярваме на Консервативната партия“. Според него това се дължи на поредица от „наполеонови“ лидери, „фокусирани върху представянето“.

Нотка на оптимизъм

Водещите консерватори остават оптимисти. Андрю Боуи, министър на енергетиката и кандидат на торите, коментира пред Politico, че абсолютно не се тревожи от предстоящите реформи. Той отбелязва, че Фараж се е „издигал и е губил редица предишни парламентарни избори“.

Бивш министър, който стои вдясно, признава, че времената са трудни да си консерватор, но настоява, че „това не е екзистенциална заплаха – ние сме много устойчива партия“.

Финкелстийн има по-фундаментални причини да се чувства оптимист за оцеляването на неговата партия – заради „консервативния темперамент“ на британския народ.

Дори ако прогнозите за смъртта на партията се окажат преувеличени, тя вероятно застава в началото на дълъг път обратно към властта.

След поражението през 1997 г. политиците от партията са се питали колко още загуби ще трябва да претърпи тя, за да се върне на тепиха на властта. Отговорът се оказва три. Три тежки поражения, три изборни цикъла и три смени на лидера. По същество сега политическата сила се изправя пред същия въпрос. Намирането на отговор сега е трудна задача.