Обезпокоени украинци поставят под въпрос дали Тръмп може да сложи край на войната

"Защо всички възлагат надеждите си на Тръмп?". Людмила Парибус не затаява дъх при мисълта, че Доналд Тръмп, в качеството си на президент на САЩ, може да сложи край на войната в Украйна. "Не възлагам никакви надежди на него", казва 20-годишната студентка пред Ройтерс, докато се намира в центъра на Киев. "В крайна сметка всичко зависи от нас", добавя тя.

Нейният скептицизъм се споделя от много украинци, които нямат много вяра на обещанията на Доналд Тръмп, който сигнализира, че може бързо да тласне Киев и Москва към мирно споразумение, след като влезе в Белия дом идния понеделник.

"Съдбата ни е в нашите собствени ръце", изтъква Мархарита Депутат, 29-годишен мениджър по продажбите, като добавя: "Не можем да разчитаме на никой друг".

55-годишната Хана Хорбачова не обвързва бъдещето на семейството си с преговори за слагане край на конфликта, който продължава почти три години след пълномащабната инвазия на Русия.

Собственичката на процъфтяваща пекарна е била принудена да напусне дома си в Донецка област преди десетилетие, след като избухна конфликтът между украинското правителство и подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна и провалилите се впоследствие две споразумения за мир, постигнати с международно посредничество.

Тя не изключва възможността да напусне новия си дом в град Днипро, ако голямата руска армия на Владимир Путин продължи да настъпва към югоизточния град.

"Той няма да спре в Донецка, Запорожка или Днепропетровска област", казва Хорбачова пред Ройтерс. "Той ще продължи нататък", добавя тя.

Макар и скептично настроена по отношение на възможностите за споразумение, Хорбачова все пак вярва, че новият американски президент има някакъв шанс да се превърне в икона на световния мир, ако изпълни обещанията си. "Тръмп има възможност да влезе в историята като спасител на огромна страна", казва Хорбачова.

Наистина не всички отхвърлят перспективата Тръмп да помогне за ускоряване на прекратяването на огъня; след избирането му повече от една трета от украинците вярват, че войната ще приключи до края на 2025 г., сочат данни от социологическо проучване на консултантската фирма "Градус Рисърч" сред около 1100 души през декември, което е повече от една четвърт в сравнение с 6 месеца по-рано.

Това допитване установява, че 31% от участниците очакват войната да продължи "години наред", а други 31% смятат, че е трудно да се каже.

Председателят на външнополитическата комисия на украинския парламент Олександър Мережко също така заяви, че Тръмп може да затвърди наследството си, като донесе мир и сигурност в Украйна.

"Украйна трябва да се превърне в успешна история за Тръмп", казва Мережко пред Ройтерс. "Той може да влезе в историята като победител", добавя той.

Позициите в преговорите между двете враждуващи страни все пак остават далеч една от друга. Съветниците на Тръмп сега признават, че войната в Украйна ще отнеме месеци или дори повече, което е в явно противоречие с реалността по отношение на най-голямото му обещание във външната политика да постигне мирно споразумение в първия ден от встъпването му в длъжност.

Украинският президент Володимир Зеленски настояваше усилено за покана за членство в НАТО, за която смята, че е  най-добрият начин за възпиране на бъдеща руска агресия. Той и други официални представители се опасяват, че каквото и да било споразумение, което не стига до силен съюз с Вашингтон, ще позволи на Кремъл да изчака и евентуално да нанесе ответен удар.

"Те ще укрепят военните си способности, за да се върнат", каза пред Ройтерс Олексий Резников, бивш министър на отбраната и участник в мирните преговори с Русия. "Те ще искат да продължат това, което започнаха през 2014 г. и продължиха през 2022 г.", добави той.

Макар и Путин да заяви, че е отворен за обсъждане на споразумение за прекратяване на огъня с Тръмп, той изключва възможността да направи каквито и да било големи териториални отстъпки и настоява Киев да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО, казаха пет източника пред Ройтерс през ноември.

"Нова военна авантюра"

Провалилите се в крайна сметка две споразумения за прекратяване на огъня са накарали Хорбачова да избяга от първия си дом преди десетилетие. За този провал Украйна хвърля отчасти вината на липсата на стабилна западна военна подкрепа. Той показва опасностите и клопките при всеки мирен договор.

Тези споразумения, известни като споразуменията от Минск по името на беларуската столица, където те бяха подписани през 2014-2015 г., бързо рухнаха на фона на обвиненията и от двете страни за нарушения. Докато мащабните сражения затихнаха след 2015 г., очертавайки контурите на един замразен конфликт, имаше спорадични сблъсъци преди нахлуването на Русия преди три години.

Семейството на Хорбачова е напуснало заради сраженията Горловка преди 10 години и се заселва отново в Торецк, където започва да се занимава с хранителния си бизнес. След като избухва пълномащабната война през 2022 г., те се преместват отново, напускайки Торецк малко преди при руски обстрел да нанесе щети на пекарната им. Сега градът е на ръба да бъде превзет от руските сили.

Бившият украински президент Петро Порошенко, който подписа споразуменията от Минск, докато беше на власт, а сега е политически противник на Зеленски, се съгласява с мнението на сегашния лидер, че членството на Украйна в НАТО е от ключово важно значение.

"Вече сме били на този етап и затова знаем, че нищо не би могло да бъде толкова ефикасно и сигурно този път и в бъдеще, докато Украйна не бъде поканена и се присъедини към НАТО", казва той пред Ройтерс. "Това само по себе си би предотвратило нова военна авантюра от страна на Русия, която да се стреми към мир, а не към сила, към господстване", добавя Порошенко.

На бойното поле и двете страни се опитват да подобрят позициите си преди каквито и да било мирни преговори, като по-малките по численост украински военни се сражават, за да удържат руския напредък в източната част на страната, докато се опитват да запазят и позиции в руската Курска област.

Дори и да бъде постигнато споразумение за прекратяване на военните действия, ще бъде голямо предизвикателство то да се запази, смята Самир Пури, директор по научните изследвания в Центъра за глобално управление и сигурност на лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус". Той каза, че остава открит въпросът кой ще следи и приведе в действие прекратяването на огъня.

Роман Костенко, депутат, който е командвал части на специалните сили на фронтовата линия до избирането му в парламента през 2019 г., заявява, че според неговия опит не може да се направи много, ако едната страна открие огън на бойното поле, а другата отговори.

"Аз съм човек, който е бил свидетел на десетки случаи на прекратяване на огъня, може би 20", казва той. "Всяко едно от тези прекратявания на огъня с Русия не е продължило повече от пет минути", добавя Костенко.

/БТА/