Добрият тон на Рубио в Мюнхен е фалшива надежда за Европа

Европейските зрители на американския държавен секретар Марко Рубио въздъхнаха с облекчение след успокоителното послание, което той отправи на Мюнхенската конференция по сигурността в събота – поне според германския му домакин и модератор Волфганг Ишингер. Ако наистина това е реакцията, тя би била грешка, пише Марк Чемпиън в коментар за Bloomberg.

Летвата за подобрение беше ниска след презрителното смъмряне, което вицепрезидентът Джей Ди Ванс отправи от същата трибуна преди една година, и Рубио със сигурност я премина. Ванс обвини Европа, че е изоставила общите ценности, включително демокрацията и свободата на словото, които обединяват трансатлантическия алианс, с ясното внушение, че Старият континент е загубил значението си. След тази реторична атака администрацията на президента Доналд Тръмп само засили разрива, за който Ванс говори – оттегляне на американската помощ за отбраната на Украйна, публикуване на нова стратегия за националната сигурност, в която се говори за „цивилизационно изтриване“ на Европа, и заплахи да отнеме Гренландия от Дания, която е съюзник в НАТО.

Формулировката на Рубио беше много по-мека от тази на Ванс, но същността на това, което имаше да каже, не се различаваше много. Европа остава място на слабост и неуспех. Вместо да отхвърли значението на Стария континент – „Америка не може да направи нищо за вас“, както се изрази Ванс, Рубио я призова да се присъедини към културната революция на Тръмп, променяйки съюза до имиджа на MAGA. Междувременно той отказа среща с украинския президент Володимир Зеленски и други лидери в т. нар. Берлински формат, за да обсъдят прекратяването на войната. След като си замине от Мюнхен, той се готви да посети съюзниците на Тръмп Унгария и Словакия, които подкрепят Путин.

По-доброто възпитание на Рубио не бива да успокоява никого. Нищо не се е променило в подхода на САЩ от началото на втория мандат на Тръмп. В петък американският президент отново заяви, че Русия иска мир в Украйна, като в същото време оказа натиск върху Киев да приеме наказателните условия на Москва. Русия, както подчерта Зеленски в речта си в Мюнхен в събота, е заета да потвърждава максималистичните си искания и не показва никакви признаци, че иска да постигне компромис. Европа все още няма място на масата за преговори, нито по въпроса за Украйна, нито по въпроса за Газа. И всички основни предизвикателства, пред които са изправени европейските съюзници на Америка относно прекратяването на зависимостта им от несигурен, да не кажем хищнически, хегемон остават.

Положителният знак една година след завръщането на Тръмп е, че европейците вече не отричат затрудненото си положение в свят на „разрушителна“ политика, както го нарича Ишингер в доклада си преди конференцията, в който САЩ удрят по-силно. Те поне обсъждат как да създадат собствена ядрена спирачка, въпреки че няма ясен път за постигането ѝ. Зависимостта на Великобритания от американските ракети за относително малкия ѝ арсенал и малко вероятната перспектива Франция да сподели контрола над своя малко по-голям арсенал остават въпроси без отговор.

По същия начин британският премиер Киър Стармър направи силно изказване за интеграцията на Великобритания в областта на сигурността с останалата част от Европа след Brexit. Все пак задачата да се предолее ревността в промишлеността – да посочим само един пример, намаляването на разхищаващото дублиране на производството на четири основни платформи за бойни танкове срещу една на САЩ, остава не по-малко трудна, отколкото през последните десет години.

Когато дойде редът ѝ да говори, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта червена линия за противопоставяне на всяко нахлуване на САЩ в „цифровия суверенитет“ на Европа. Но тази независимост не може да бъде постигната без големи, суверенни европейски цифрови компании, които да се конкурират с тези от САЩ и Китай.

Това остава коренът на проблемите на Европа – контролът и суверенитетът следват възможностите, това винаги е било вярно, но стана болезнено ясно едва когато бившият покровител на Европа, САЩ, се настрои срещу нея. Това важи особено в областта на отбраната, където европейските страни членки на НАТО вече харчат значително повече, отколкото преди няколко години, за да възпрат (правилно) предполагаемата руска заплаха. Въпреки това поради неефективността сумата от разходите за отбрана на Европа все още е много по-малка от очакваната бойна сила.

Няколко пъти в Мюнхен лидерите изразиха задоволство от неотдавнашното решение за реорганизация на командната структура на НАТО като ясен знак, че Европа поема отговорност за собствената си сигурност, каквото е желанието на САЩ. Промяната означава, че след няколко години командването на НАТО за въздушните, сухопътните и морските сили, което се осъществява от САЩ, ще бъде прехвърлено на Великобритания, Франция и Германия. Това може да звучи като напредък, но е безсмислено, докато войските и оборудването, които участват, не са също европейски. Идеята, че американската армия ще подчини силите си на командването на страни, които предоставят по-малко ресурси за мисията, звучи невероятно.

Това създава риск за Европа, че промяната ще се превърне просто в двигател за оттеглянето на САЩ, както и в дилема за Вашингтон, който е изправен пред перспективата да трябва да отстъпи контрола над съюзниците си.

Ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността е като ветропоказател и от тазгодишното издание става ясно, че Европа започва да подхожда по-сериозно към отбраната си, което може да бъде само положително. Но стабилността на трансатлантическия алианс ще се определя повече от разликата между времето, необходимо на Европа да се въоръжи, и настъпващите събития, които ще поставят на изпитание ангажимента на САЩ, отколкото от добрите намерения или тона на американските речи.