Новата доктрина на Тръмп го потвърждава - Европа е сама

Европа е напът към „цивилизационно заличаване“, твърди администрацията на американския президент Доналд Тръмп в своята нова Стратегия за национална сигурност - документ, който обвинява европейската интеграция и „дейностите на Европейския съюз (ЕС), които подкопават политическата свобода и суверенитет“ за някои от най-дълбоките проблеми на континента, пише Guardian.

Шокиращата реч на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Мюнхен през февруари, в която той предположи, че европейските демокрации не си струва да бъдат защитавани, беше ясен предупредителен знак. Но последните думи все пак са шокиращи. Документът за сигурност е най-ясният сигнал досега за това колко брутално Вашингтон иска да се ангажира с континента. Той бележи още една фаза в опита на Тръмп да преобрази Европа по свой идеологически образ, като същевременно я изостави военно. Политиката на САЩ трябва да позволи на Европа да „поеме основна отговорност за собствената си отбрана“.

Изтеглянето на американските войски от Европа е особено категорично искане на течението Make America Great Again (MAGA). Фигури като Стив Банън открито се застъпват за „полусферична отбрана“ – защита на Северна и Южна Америка, а не на Европа. Банън ясно заяви в подкаст: „Ние сме тихоокеанска страна... опорната точка, стратегическото сърце на Америка, всъщност е Тихият океан“.

Едно от най-ясните формулировки на стратегическото отдръпване на САЩ идва от ключова фигура в отбранителното мислене от ерата на Тръмп: Елбридж Колби, главен съветник по отбраната и външната политика в Пентагона. В документ от 2023 г., озаглавен „Правилно стратегическо деприоритизиране“, Колби и неговите колеги съавтори излагат логиката зад намаляването на ангажиментите на САЩ в Европа и концентрирането на ресурси на други места.

Изходната предпоставка е ясна. Както се изразява един от авторите, „САЩ нямат и не планират да развиват способността да водят и печелят големи войни едновременно в Европа и Азия“. Китай, твърдят те, е решаващият театър на военните действия, а не Европа, и вниманието и активите на САЩ трябва да се изместят натам.

Вашингтон сигнализира за някаква версия на този завой повече от десетилетие. И все пак европейските правителства намират идеята, че САЩ всъщност биха могли да деприоритизират сигурността на континента, за изключително нелогична. Войната в Украйна засили това напрежение: Европа смята, че оттеглянето на САЩ или наложен, неравноправен мир биха довели до хаос в Украйна и нестабилност в цяла Европа.

За Колби това само по себе си не е достатъчен аргумент срещу оттеглянето на САЩ от Европа. „Нестабилността или дори хаосът сами по себе си не са достатъчни... за да се определи опитът за деприоритезиране като неуспешен“, пише той. Според него важното е дали САЩ ще намерят начини да се предпазят от произтичащия хаос.

Новата стратегия за сигурност на САЩ потвърждава, че Вашингтон е все по-фокусиран върху своето „Западно полукълбо“. Администрацията на Тръмп планира да намали приоритетите относно проблемите и мисиите в чужбина – включително Китай – за да се съсредоточи върху вътрешната сигурност и непосредствените си съседи. Натрупването на военноморски сили на САЩ в Карибите, най-голямото подобно действие от над 30 години, подчертава тази промяна.

Има основания да се смята, че САЩ няма да изоставят Европа напълно. Защитата на приблизително 4 трлн. долара американски инвестиции на континента остава ключов интерес. И все пак посоката е недвусмислена – Вашингтон се отдръпва. Неотложният въпрос за Европа е: готова ли е за последствията?

Защото е ясно, че с отдръпването на Вашингтон във военно отношение, той ще задейства още по-силно другите си лостове: финансова мощ, дипломатически натиск, контрол върху износа, търговски мерки и вторични санкции. Тези инструменти ще бъдат използвани все по-често, за да насочват Европа в политическата посока, която САЩ желаят. От ЕС ще се изисква снизходително прилагане или пълно премахване на цифровите и зелените правила – както направи миналия месец министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник. Всичко това се случва, докато чадърът на сигурност над Европа се затваря. Резултатът е опасна асиметрия: по-малко защита и по-голям натиск.

Европа рискува да се превърне в косвена жертва в продължителната конфронтация между САЩ и Китай, като вече не се радва на железните гаранции, които някога смекчаваха тези сътресения. Това е губеща позиция.