Какво да правим с оборудването за АЕЦ "Белене"?

В началото на юли министърът на енергетиката Румен Радев получи поръчение от парламента да проведе преговори за продажбата на оборудването на АЕЦ "Белене", след като се оказа, че интерес към него проявява Украйна. Държавата е във война и не е много ясно какво точно планира да направи с него - да дострои Хмелницката АЕЦ или за резервни части, но според редица експерти след военната инвазия на Русия руски ядрен проект у нас няма да може да бъде реализиран.

На 7 септември в коментар на зрителски въпроси във формата "Властта говори открито" премиерът Николай Денков каза, че е готова оценката, която правителството поръча за оборудването, и посочи, че тя е над 1 млрд. лева. България плати за него малко повече от 600 млн. евро и в решението на Народното събрание е записано, че може да бъде продадено за най-малко тази сума. Отделно обаче страната има разходи за съхранението му.

Не можем да строим АЕЦ "Белене" без Русия

България не може да построи централата без руска помощ, докато в Украйна има достатъчен научен капацитет за това, коментираха пред журналисти от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В публичното пространство обаче все по-дискусионен става въпросът дали и България няма да има нужда от части за собствените си реактори и дали не е по-добре да се запази част от това оборудване - например парогенераторите. Основание за подобна стъпка може да се окаже един проблем, който АЕЦ "Козлодуй" анализира от месеци - теч между първи и втори контур на VI блок в централата.

От АЯР са категорични, че в момента този теч не представлява заплаха за околната среда или населението - според анализи на конструктора теч до 5 литра на час е допустим. В момента той е 1,2 литра и се следи ежедневно от експертите. При спирането на блока за планов ремонт, което трябва да се случи на 7 октомври, ще бъде направена оценка на тръбичките, които са 16 мм в диаметър и ще бъдат "затапени" компрометираните. Ако междувременно течът се увеличи, блокът ще бъде спрян превантивно. Течността в парогенератора е 81 хил. литра.

В тръбния сноп между първи и втори контур има 11 хил. тръбички всяка с дължина 11 метра и е допустимо затапването на до 550 от тях. Досега в 35-годишната експлоатация на блока са затапени до 20 от тях. Експертите обаче действат внимателно, защото броят на "свободните" тръбички определя и възможността за експлоатация на парогенератора, обясни зам.- председателят на регулатора Борислав Станимиров.

Елизабет Цветанова, директор на дирекция "Анализ и оценка на безопасността" в АЯР, коментира, че течът между първи и втори контур реално е прескачане на бариера и потенциално това крие риск от радиационно замърсяване. Затова и проблемът се следи и анализира много внимателно. Скъсването на тръби между контурите е рисково събитие, но протичане от една или няколко от тях в рамките до 5 литра на час е "проектна авария", тоест очаквана от производителите, допълни и главният секретар на агенцията Иван Горинов.

При това положение експерти препоръчват да бъде запазен поне един парогенератор от оборудването за АЕЦ "Белене" за резерв на АЕЦ "Козлодуй". Но според председателя на регулатора Цанко Бачийски това може и да не е най-оптималното решение. Тръбният сноп за парогенераторите на АЕЦ "Белене" е по-различен (тръбите са разположени шахматно) и само експерти могат да кажат дали е допустимо един от парогенераторите да е от такъв тип, а останалите три - не. Това повдига въпроса дали не е по-добре да се запазят и четирите парогенератора. Не е ясно дали без тях оборудването ще може да бъде продадено.

"Без да съм специалист точно в тази област, вероятно по-добър вариант ще е да продадем оборудването изцяло и да поръчаме отделно парогенератор за АЕЦ "Козлодуй", коментира Бачийски.

Всичко или нищо

Парогенераторът не е най-скъпата част от оборудването за ядрен реактор, обясни още ръководителят на АЯР. Освен в Русия той може да бъде произведен и от чешката компания Skoda, ако се наложи поръчката на нов, разказаха още от АЯР.  Реално проблемът с резервните части за централата е преекспониран - много по-сериозно е положението с услугите, каза още Бачийски. При прекратяване на отношенията с конструктора трудно може да се работи, тъй като има много промишлени и технологични тайни - например състава на метала и т.н. и при възникване на нов, непоявил се досега проблем при експлоатацията на реактора е нужна консултация как да бъде отстранен, поясни Бачийски.

Орлин Величков, ръководител на дирекция "Ядрена безопасност" в АЯР, каза, че възможностите за третия парогенератор още не са изчерпани и не може да се говори за смяната му. Той обясни, че той е експлоатиран различно - при доставката например е имало препоръка за довалцуване на леглото на тръбичките, защото е имало луфтове и в момента се анализират всички проблемни участъци, включително и от Института по металознание. Оценява се корозията, възможни вибрации и т.н. Кога ще стане ясно какво се случва и може ли да бъде лесно отстранено е трудно да се каже, защото трябва да бъдат натрупани още данни, допълни той.

Подобни проблеми са се появявали и в други реактори от този тип, поясниха още експретите. В Русия и Украйна например се стига до смяната на парогенератор, но у нас експлоатацията е много по-добра и благодарение на стриктния химичен анализ са премахнати източници на замърсяване - например медните части са сменени с такива от неръждаема стомана, обясни още Бачийски.

Изнесен ситуационен център ще координира работата при тежки аварии в АЕЦ "Козлодуй"

След аварията в АЕЦ "Фукушима" в Япония всички централи в Европейския съюз трябва да имат изнесен център, който да координира работата при тежки аварии. От март 2023 г. такъв функционира и в Козлодуй. В него могат да се съберат 600 експерти и представители на институциите, включително и на местната власт, пожарникари, медици и т.н. Той е от бункерен тип и е проектиран да издържи по-сериозно земетресение, отколкото е централата (земно ускорение от 0,26 g спрямо 0,24 g за централата).

Инцидентите в ядрени централи могат да бъдат няколко групи - отказ на оборудване, разхерметизиране, излъчване на радиоактивност и т.н., включително и причинени от външни фактори (земетресение, наводнение или дори военна атака). При някои от тях ситуационният център, който се намира на територията на централата, може да не е в състояние да функционира, обясни Николай Бонов, който отговаря за безопасността в АЕЦ "Козлодуй".

В центъра може да се следи работата на реакторите в реално време, а дизелгенератор осигурява работата му в продължение на седмица. Допълнително батерии осигуряват 24 часа работа при изчерпване на горивото и пълно изключване на енергийната система на страната. Подобна е системата за безопасност и на самата ценнтрала - реакторите са свързани с резервни линии към електроенергийната мрежа, а при пълно обезточване генератори осигуряват охлаждането на реакторите за поне 10 дни. Системата се включва напълно автоматично.