2023 година: Завръщането на ядрената енергетика

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, върви към края си. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

2023 година е рекордна за енергетика в много отношения - възобновяемите енергийни източници, особено соларите, са във възход, въглищата достигат своя пик, а ядрената енергетика изглежда се готви за голямо завръщане.

През последните 28 години ООН събира лидери от целия свят на климатична конференция, на която се дискутират предизвикателствата, които носят климатичните промени, и се търсят начини за ограничаване на ръста на глобалните температури до 1,5°С до края на това столетие (в момента те са с 1,1°С по-високи спрямо прединдустриалните нива). Този ръст би ограничил негативните ефекти от промените в климата.

Досега основният акцент винаги са били възобновяемите енергийни източници и начините за намаляване на въглеродните емисии, но тази година в Дубай 25 държави, сред които и България, подписаха декларация за утрояване на ядрения капацитет до 2050 година.

С нея страните призовават инвестиционните банки да обърнат внимание на ядрени проекти като част от стратегията за подкрепата на чистата енергетика. В последните години не един и два проекта за ядрени централи закъсняват и се оскъпяват няколко пъти и в крайна сметка биват замразявани заради липса на средства. Това е и основен аргумент срещу тях по отношение на плановете за въглеродна неутралност - че просто няма да бъдат изградени достатъчно бързо, за да помогнат.

Подобна съдба застигна и един от проектите за малки модулни реактори, смятани за бъдещето на сектора заради по-голямата гъвкавост при изграждането, по-добрата ефективност, по-малко използвано гориво и разходи за извеждане от експлоатация, както и по-голяма сигурност. 2023 година обаче бележи и първия сериозен неуспех за малките реактори - в САЩ беше отказан проект в Айдахо именно заради оскъпяване с 53% - нещо, което малките модулни реактори трябваше да избегнат.

Ядрената енергия, особено по-малките реактори, обаче може да се окаже ключовото звено за енергийния преход и отказа от въглища. Канадската провинция Онтарио е пример за това - през 2014 година ядрени реактори заместват и последната въглищна централа и в резултат днес за производството на електроенергия се емитират по 25 грама въглероден диоксид на киловатчас. САЩ и Румъния обявиха за проект за изграждане на малки ядрени мощности на мястото на въглищни централи. В Румъния е избрана затворената през 2017 година въглищна централа в Дойчещи (окръг Дъмбовица), с капацитет за производство от 520 MW. 

Идеята е да бъде използван пълният потенциал на мястото - например изградената енергийна инфраструктура, веригите за доставки, които са подобни, и подготвената работна ръка. Но големите предизвикателства на ядрената енергетика остават - на първо място, разбира се, спазването на ядрената безопасност, съхраняването на ядрени отпадъци и желанието на местните общности да развиват ядрената енергетика.

Според анализите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) ядрени реактори с капацитет между 200 MW и 400 MW са напълно съвместими с инфраструктурата, изградена за блоковете във въглищни централи - и енергийна, и логистична. Така се пестят много разходи, свързани  изграждане на електропроводи, пътища, включително и жп линии.

Според класификацията на МААЕ малките модулни реактори са с капацитет до 300 MW. В момента по света в различна фаза на лицензиране и строителство са повече от 70 дизайна на малки модулни реактори в САЩ, Китай, Канада, Аржентина и Русия. Те могат да бъдат поставяни на различни места - първата плаваща електроцентрала - руската "Академик Ломоносов" започна да произвежда електроенергия през декември  2019 година с два микрореактора с капацитет от 35 MW.

Плаващата АЕЦ "Адмирал Ломоносов". Снимка: Росатом

Модулните реактори обаче са само (малка) част от ядрената енергетика, при това с все още далечен хоризонт за реализация. През 2023 година в света работят 412 конвенционални ядрени реактора и 58 са в строеж, 22 от които в Китай. В строеж е и АЕЦ "Аккую" в Турция, която се очаква да произведе и първите количества електроенергия през 2024 година. До днес по света са затворени 209 реактора, сред които и тези в Германия, която промени енергийната си стратегия след инцидента във Фукушима през 2010 година.

Ядрената 2023 година за България също е предизвикателна. Поредното правителствено решение сложи нова точка на АЕЦ "Белене", а оборудването е обявено за продан. Интерес към него прояви Украйна, в чиито планове за модернизацията на енергийната система влизат нови реактори и зелена енергия.

Според енергийния министър Румен Радев Киев изглежда готов да купи цялото оборудване на цената, определена в анализите на правителството. Официално няма информация каква е тя, но според всички коментари е повече от 1,2 млрд. лева, платени от българската държава през 2016 година.

Вместо АЕЦ "Белене" София реши да строи нов блок в АЕЦ "Козлодуй" и води преговори за него с Westinghouse, както и се подготвя документация за още един блок на площадката на съществуващата ядрена централа. Предложението премина на първо четене в Народното събрание.

И докато ядрената енергия се опитва да набере сили, соларната индустрия записва поредните рекорди. През 2022 година в Европа бяха добавени рекордните 40 GW нови соларни мощности, а през тази - още 55,9 GW, като 70% от тях са покривни инсталации, сочи проучване на анализаторската компания Rystade Energy. Лидер по нови инсталации е Германия, изпреварвайки слънчевите Испания и Италия, а в Топ 5 влизат още Нидерландия (основно заради покривните инсталации) и Полша (където има бум на търсенето на алтернативи на въглищата). В България общият капацитет на ВЕИ-мощностите е 3,2 GW, като превес имат соларните инсталации. През последната година има над 1 GW нови соларни мощности, сред които и най-големите паркове ФЯЦ "Верила" и ФЯЦ "Гълъбово" (с общ капацитет от около 280 MW), сочат данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

В световен мащаб новите инсталации са повече от 400 GW според данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ). В САЩ през 2022 година търговски мерки и проблеми с веригите на доставки ограничиха ръста на ВЕИ, но тази година и соларните, и вятърните инсталации растат с около 40%.

От години ЕС се опитва да насърчи зеления преход и енергийната криза, както в много други случаи в енергетиката, очевидно даде нужния тласък. В началото на 70-те години на миналия век петролната криза замрази икономиките на Западна Европа и САЩ, но и даде възможност на СССР и природния газ да навлязат на пазара. Сега ВЕИ постепенно изтласква природния газ в ЕС и делът им в енергийния микс се увеличава непрекъснато.

Високите цени на електроенергията в общността направи привлекателни соларните панели, особено покривните инсталации, които все още получават и субсидии от правителствата и се работи за намаляване на бюрокрацията при изграждането им. Според анализите на експерти благодарение на ВЕИ цената на електроенергията в ЕС през 2022 година е била с 8% по-ниска, а на много места, включително и в България, цената на тока записа рекордни стойности заради скъпия газ през 2022 година.

ВЕИ могат да доведат и до още спестявания, ако бъде насърчено използването им за отопление - например  чрез позабравената геотермална енергия, реално използвана в Европа от хилядолетия. 

Но капката катран в кацата с меда на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е вятърната енергия. Вятърните паркове са от съществено значение за системата през зимата, когато соларните панели не са ефективни, но офшорните мощности записват едва 2% ръст през 2023 година, а при централите на сушата има забавяне, включително и заради увеличаващите се разходи за турбините. Като цяло вятърната индустрия изглежда в застой и след няколко отказани проекта в САЩ, а в Швеция вятърен парк поиска защита от банкрут, след като не успя да осигури дългосрочни договори за дейността си.

Очакванията са обаче ръстът в соларните инсталации да се забави през 2024 година на фона на падащите цени на електроенергията, а слонът, на когото доскоро не се обръщаше внимание, е енергийната мрежа, която все по-трудно успява да постигне баланс с увеличаването на зелените мощности. Европейската комисия за първи път призна проблема и насърчи страните от ЕС да работят за модернизацията на мрежата, която е със средна възраст над 40 години, както и за изграждането на батерии за съхранение - един от ключовите елементи на енергийната система на бъдещето.

В енергийната мрежа на бъдещето обаче няма място за въглищата, които са евтин и достъпен източник на енергия, но и емитират 40% от всички емисии въглероден диоксид. Изгарянето на въглищата допринася и за замърсяването на въздуха. Според оценките на МАЕ въглищата са в своя пик - през 2023 година са добити 8,7 млрд. тона и са използвани 8,5 млрд. тона. Търговията е също рекордна - основният износител Индонезия е продал 500 млн. тона, а основният вносител - Китай, е купил 400 млн. тона въглища през изминаващата година. 

От агенцията обаче предупреждават сектора, че трябва да се готви за постепенното намаляване на работата.

В Европа и САЩ делът на въглищата все повече намалява, а Китай, който е един от основните пазари, също се насочва към възобновяемите източници и намаляване на въглищата. За първото полугодие на 2023 година ВЕИ имат дял от 17% от енергийния микс на страната и надхвърля плановете за годината (15%). Друг голям потребител на въглища - Индия, планира 500 GW зелени мощности към 2030 година.

Климатичните промени стават все по-видими и темата, включително и енергийните политики, ще влиза все по-остро в дневния ред на обществото. Благодарение на позеленяването на енергийния сектор и бума при електромобилите вероятно ще се стигне до пик на въглеродните емисии в следващите години и постепенно след това да се върви и към изпълнението на въглеродната нула към 2050 година. Пътят засега обаче е още крехък и лъкатушене не е изключено. Но и първият пробив е факт - 196 държави се подписаха под декларация за прехода от въглищата, при това в богатия на петрол Дубай.