Нов анализ: България е изправена пред дълбока и многопластова водна криза

Нов анализ на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) относно възможните решения на водните кризи в България показва, че във ВиК сектора формалното покритие с водоснабдителни услуги е почти пълно, но общите загуби на вода достигат над 60%. В редица райони на страната състоянието на мрежата е критично, а малките и отдалечените населени места са особено уязвими.

Анализът посочва, че е необходим нов модел на водната политика на страната, който поставя в центъра сигурността на водоснабдяването, устойчивото управление на ресурса, модерната инфраструктура, публичността на данните, екосистемното развитие и ясната отговорност за резултатите.

Докладът, изготвен от министъра на околната среда и водите Юлиян Попов в съавторство със заместник-министър Петър Димитров, отделя специално внимание и на напояването. В него се отбелязва, че след 1990 г. България е загубила по-голямата част от действащата си напоителна система и в момента реално се използва малка част от нейния капацитет. Според авторите основният проблем не е липсата на вода, а липсата на работеща, модерна и добре управлявана система.

„България е изправена пред дълбока и многопластова водна криза, която засяга пряко населението, земеделието, икономиката, околната среда и националната сигурност. В редица населени места надеждното питейно водоснабдяване не е гарантирано, а в много случаи проблемът не е само в количеството вода, но и в нейното качество, в амортизираната инфраструктура, в липсата на достатъчен контрол и в отслабената способност на институциите да реагират навреме. Паралелно с това напоителната система на страната е в състояние на дълъг структурен разпад, което ограничава земеделското производство и увеличава уязвимостта към засушаване“, се изтъква в анализа.

Специално внимание се отделя на влиянието на климатичните промени, които усилват този натиск. Според авторите основният проблем е системен: продължително недоинвестиране, лошо управление, разпокъсана институционална отговорност, недостиг на експертен капацитет и сериозна липса на точна, пълна и навременна информация за водните ресурси, мрежите, загубите, потреблението и екосистемното състояние.

Отклонение от нормата на средната годишна сума на валежите за България за периода 1930-2025. Източник: НИМХ

„Климатът е усилвател на кризата, но не е нейният основен причинител. Реалният проблем е, че България посреща климатичния натиск с отслабена, зле управлявана и ненапълно позната система“, категорични за авторите.

Данните, разгледани от доклада, показват ясно влошаване на условията за управление на водите. Между 1991 г. и 2020 г. средната годишна температура в България се е повишила с 0,8 градуса по Целзий спрямо периода 1961–1990 г., а през лятото затоплянето достига средно 1,5 градуса по Целзий, на места и над 2 градуса. Валежите не намаляват равномерно в национален мащаб, но стават по-неравномерни и по-интензивни, което означава повече поройни епизоди, по-бърз отток, по-слабо задържане в почвата и по-малко сигурен ресурс през сухите месеци.

„Сухите години  в периода 2019-2020 са показателни: речният отток е бил съответно с 36,1% и 45,2% под нормата за периода 1961–1990, а в над 70% от хидрогеоложките пунктове са отчетени понижения в подземните води“, се посочва в анализа.

Докладът заключва, че на национално равнище България не е бедна на вода, но ресурсът е силно неравномерно разпределен и картината изглежда съвсем различно със и без р. Дунав. Общите възобновяеми пресни водни ресурси са средномногогодишно около 99,441 млрд. куб. метра (1981–2023), ако се включи външният приток от р. Дунав и малкият външен приток в Западнобеломорския басейн. Вътрешният отток, генериран на територията на страната, е средномногогодишно приблизително 15,729 млрд. куб. метра. Тези стойности силно варират по години.

Подземните води, макар и значително по-малки като обем, са стратегически важен ресурс - наличните подземни води, достъпни за годишно използване, са около 5,409 млрд. куб. метра, се посочва още в анализа.

Анализ на ВиК системата

Във ВиК сектора формалното покритие е почти пълно, но ефективността е недопустимо ниска. Покритието с водоснабдителни услуги е 99,61%, а качеството на питейната вода формално е високо - 99,72% в големите и 99,01% в малките зони, изтъкват от МОСВ.

Системата губи огромни количества вода. На входа на водоснабдителната система са подадени 851,211 млн. куб. метра, а фактурираните количества са 338,352 млн. куб. метра, което означава, че се фактурира едва около 39,8% от подадената вода. Общите загуби достигат 60,25% при дългосрочна цел 49%.

В редица операторски територии положението е критично: Шумен отчита 83,67% общи загуби, Перник - 83,25%, Търговище - 73,61%, Хасково - 72,41%, Ямбол - 70,60%, и Пазарджик - 67,69%. Когато толкова високи загуби се съчетават с висока аварийност и лошо налягане, става ясно, че не става дума просто за остаряла инфраструктура, а за системен провал на управлението, измерването и контрола.

Особено уязвими са малките и периферните населени места. От 5302 водомерни зони само 1869 имат постоянно измерване на дебит и налягане с архивиране на данните. Това означава, че в голяма част от страната водоснабдяването се управлява с ограничена информация, а без надеждни данни няма как да има надежден контрол. Към това се добавя и слабият институционален капацитет: не всички бизнес планове се съгласуват навреме, ключови цели остават неизпълнени, а внедряването на регистри, ГИС и модерни системи за управление е непълно, заключва МОСВ в доклада.

Напояване

Според авторите на доклада напояването показва още по-дълбока структурна слабост. В края на социалистическия период България е имала около 1,185 млн. ха напоявани площи и е използвала около 2,8 млрд. куб. метра вода за напояване.

След 1990 г. настъпва рязък спад. През 2024 г. „Напоителни системи“ ЕАД е доставило вода за 342 614 дка, при проектен капацитет на системата от около 5,376 млн. дка. Това означава, че реално се използва около 6,4% от проектния капацитет.

Системата остава силно концентрирана в малък брой райони, технологично изостанала и с големи неоползотворени водни маси - средно 49,4%, а в някои клонове над 90%.

Изводи и препоръки

Водната криза обаче не се изчерпва с ВиК и напояването. Тя обхваща и качеството на суровата и питейната вода, здравето на реките, подземните води, способността за използване на дъждовна вода, управлението на сушите и наводненията, деградацията на почвите и високата енергийна интензивност на самия воден сектор. Без възстановяване на речните коридори, по-добра защита на водоизточниците, политика за подземните води, повторно използване на пречистени води и интегриране на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) във ВиК, реформата ще остане непълна.

Според анализа България няма нужда само от още инвестиции, а от нов модел на управление на водите. Този модел трябва да започне с изграждането на реален, постоянно актуализиран и в максимална степен публичен воден баланс на страната. След това трябва да се въведе задължително измерване и цифрово наблюдение по цялата верига, да се обвърже финансирането с резултати, да се деполитизират водните дружества, да се превърне "Български ВиК холдинг" ЕАД в реален принципал и да се изработят дългосрочни инвестиционни програми.

Успоредно с това е необходимо възстановяване на напояването като национална инфраструктура, по-бързо въвеждане на съвременни технологии, по-добро задържане на вода в ландшафта чрез природно-базирани решения и защита на качеството на водата и екосистемите, посочва МОСВ.

„Водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем. Без дълбока реформа България ще продължи да губи вода, време и икономически възможности“, се посочва в анализа.

В заключение авторите извеждат 15 препоръки, сред които са деполитизация на ВиК дружествата, обвързване на финансирането с измерими резултати, по-строг контрол и прозрачност, изграждане на публични системи за данни, по-широко използване на природно-базирани решения и по-добра координация между институциите.