Хотелиери у нас отчитат по-ниска заетост от началото на годината

Хотелиерите в България са силно поляризирани в оценката си за бизнес климата в сектора – наблюдава се почти еднакво разпределение от по една трета на тези, които виждат подобрение спрямо миналата година, други, според които няма промяна, и трети, които декларират влошаване на бизнес климата. Това показва национално допитване до мениджъри и собственици на хотели, реализирано в края на юни от Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE).

От началото на годината се наблюдава малко по-ниска заетост на хотелите от обичайната за годината. За по-голямата част от хотелите тя е между 30 и 50%, докато нормално се движи на годишна база между 50 и 70%. Около една пета посочват заетост под 30%. Също при една трета от хотелиерите заетостта е без промяна спрямо миналата година, а почти поравно (20%) са тези, които посочват, че имат 10% ръст, и другите, които декларират 10% спад на заетостта.

Причината вероятно е в това, че летният сезон сега тепърва е в разгара си. Очакваме данните да се коригират в положителна посока към края на сезона. Това, което наблюдаваме в момента, е едно добро начало на летния сезон тази година, коментира пред БНР Георги Дучев, изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели.

Източник: BAHE

Нощувките в хотел в България остават достъпни, сочи проучването. При 40% от хотелите цената на нощувката е в диапазона 100-200 лв., а при една трета от тях тя е дори под 100 лева на вечер. Около половината от хотелите в България (45%) са повишили цените на нощувките козметично – с до 10%, спрямо миналата година и вече не предвиждат повишения, докато 40% все още не са променяли цени и предвиждат малък ръст – отново в рамките на 10%, до края на годината.

Колебливият ръст на заетостта и незначителното повишение на цените логично водят до слаб ръст на приходите – от около 10%, при малко над една трета от хотелите. Една четвърт от хотелиерите декларират същите приходи като миналата година, а при 10% от тях дори се наблюдава спад.

Очакванията за приходите през втората половина на годината са по-скоро консервативни – 40% от хотелиерите очакват ръст в рамките на до 10% спрямо първото полугодие, докато 30% от тях не очакват промяна.

Динамиката при оперативните разходи разкрива сериозна диспропорция спрямо приходите – при една четвърт от хотелите те са с над 20% по-високи спрямо същия период на миналата година, при малко над една трета ръстът е между 10 и 20%, а ръст в рамките на до 10% декларират отново една трета от хотелите.

По отношение на разходите най-голям ръст бележат тези за персонал – според над половината от хотелиерите. При 20% от хотелите най-силно растат разходите за стоки и услуги, а приблизително при същия процент от респондентите, най-голям ръст се отчита при разходите за комунални услуги – ток, вода, сметосъбиране и др.

Източник: BAHE

Румъния продължава да води класацията на най-силните чужди пазари за българския туризъм и през първото полугодие на 2025 г., с почти два пъти по-висок дял спрямо следващите генериращи пазари – Великобритания, Израел, Германия и Турция. Сред първите десет попадат също Гърция, Полша, Чехия и Македония.

На въпроса „Кое е най-сериозното предизвикателство пред Вашия бизнес днес?“ 40% от хотелиерите посочват, че това е недостигът на персонал. Според една пета от тях това е ръстът на цените на стоки и услуги, 20% посочват спадът на туристи от традиционни за тях пазари и при 10% от хотелиерите най-голямото предизвикателства е късият хоризонт, в който могат да планират бизнеса.

Преобладават мениджърите на хотели, които смятат, че възнагражденията трябва да продължат да растат, за да станат конкурентни на другите отрасли в икономиката (30%). Следващата група вижда решение в по-сериозното ангажиране на студенти и ученици от горните класове (28%). Според една четвърт от респондентите трябва да бъде улеснен вносът на кадри от чужбина.

В допитването участват собственици и мениджъри на около 10% от работещите категоризирани хотели в България. Преобладават четиризвездните хотели – 40%, а с по около една четвърт са представени 3- и 5-звездните хотели. Една трета са представителите на морските, една трета на градските, а останалата една трета е почти поравно разделена между планинските и спа хотели.