Транспортен атлас на София показва зоните и часовете с най-интензивен трафик

Трафикът е ежедневно предизвикателство за жителите на големите български градове. Вpeмeтo зa пътyвaнe e peзyлтaт oт множество фaĸтopи, ĸaтo пътнa инфpacтpyĸтypa, oгpaничeния нa cĸopocттa, тpaфиĸ и зaдpъcтвaния.

През последните десетилетия София се сблъсква с редица проблеми – интензивен трафик, замърсяване на въздуха и повишаване на температурите. Основната причина за това е нарастващият брой лични автомобили. През 2020 г. в града е имало 663 автомобила на 1000 души.

Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. 

Тази тенденция подчертава нуждата от алтернативни форми на придвижване и ограничаване на зависимостта от личния автомобил. В отговор на тези предизвикателства Столична община предприема различни мерки за устойчива мобилност, включително разширяване на метрото и въвеждане на електробуси. Целта на тези инициативи е да се подобри свързаността в града и да се намалят въглеродните емисии.

Какви са ползите от подобряването на мобилността в София?

Подобряването на мобилността в София носи редица ползи както за гражданите, така и за градската среда. На първо място, това води до намаляване на задръстванията и осигуряване на по-бързо, ефективно и предвидимо придвижване. С подобрен транспортен поток и по-малко използване на лични автомобили се намаляват емисиите и се подобрява качеството на въздуха, което има пряко въздействие върху общественото здраве.

Повишаването на пътната безопасност също е от ключово значение – по-добре организираното движение създава по-безопасна среда за пешеходци и велосипедисти. Освен това, добрата мобилност подобрява достъпа до услуги, образование и работни места, особено за жителите на периферните райони.

Насърчава се използването на устойчиви форми на транспорт, като ходене пеша, колоездене и обществен транспорт. Това води и до икономически ползи като по-ниски разходи за транспорт и повишена логистична ефективност.

Подобрената мобилност също така създава възможности за по-добро градско планиране и разпределение на публичните пространства и изграждане на по-привлекателна, достъпна и устойчива градска среда, която е по-добре подготвена да отговори на климатичните промени.

Какво представлява Транспортният атлас на София?

Транспортният атлас е пространствена карта, базирана на данни, която е изготвена от института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова. Тази карта визуализира интензитета на трафика, броя на автомобилите в определени участъци, моделите на придвижване и зоните с натоварване.

Атласът служи като инструмент за анализ на мобилността, помага на урбанистите да различат зоните с интензивен трафик и да предложат устойчиви решения. Ползите включват по-добро разбиране на трафика, насочване на инвестиции в транспортната инфраструктура и развитие на политики за устойчив транспорт и климат.

Транспортният атлас на София показва зоните с най-висока натовареност, както и часовете с най-интензивно движение. Това позволява по-добро идентифициране на критични зони със задръствания, както и определяне на пиковите часове на натоварване. Така получената информация подпомага вземането на информирани решения за градско планиране, оптимизиране на транспортната инфраструктура и разработване на устойчиви политики за управление на трафика.

В съвременните подходи за подобряване на анализа и визуализацията на трафиковите модели се използват разнообразни източници на данни. Сред тях са GPS и данни от проследяване на превозни средства, данни от мобилни приложения и сензори, трафик камери и видеоанализи, ГИС и пространствени данни, анализиране на анкети за трафика.

Кога трафикът в София е най-интензивен?

През делничните дни ясно се открояват пикови часове, свързани с ежедневното придвижване до работа. Типично задръстванията са най-големи сутрин между 8:00 и 9:00 ч. и вечер между 17:00 и 18:00 ч.

Резултатите съвпадат с пилотното социологическо изследване за устойчив транспорт в София, според което най-натовареният сутрешен интервал е 8:00–9:00 ч., с пик между 8:00 и 8:30 ч. Вечер най-много хора се прибират между 18:00 и 18:30 ч. Въпреки тези пикове през по-голямата част от деня движението и трафикът остават интензивни.

Броят на леките автомобили не пада под 75 хил. между 8:00 и 18:00 ч.

Средна денонощно разпределение на трафика през делнични дни на месец октомври, 2022 г. Червеният и синият цвят показват съответно най-високата и най-ниската интензивност на трафика. Източник: GATE

През уикендите трафикът в София следва различен ритъм – пикът е между 12 и 14 ч.

Липсата на ежедневни пътувания до работа и училище води до значително намаление на движението през уикендите. Сутрин между 8:00 и 9:00 ч. и вечер между 17:00 и 18:00 ч. хората пътуват по-рядко, а трафикът се разпределя по-равномерно в интервала между 11:00 и 19:00 ч., с по-отчетлив пик между 12:00 и 14:00 ч.

Въпреки наличието на дневни пикове през уикендите максималният брой автомобили е над два пъти по-нисък в сравнение с делничните дни.

Средна денонощно разпределение на трафика през уикендите на месец октомври, 2022 г. Червеният и синият цвят показват съответно най-високата и най-ниската интензивност на трафика. Източник: GATE

Кои са основните локации с най-много преминаващи леки коли в София?

Сред локациите с най-голяма концентрация на леки автомобили в София се открояват Околовръстният път и бул. „Цариградско шосе“, които са определени като ключови транспортни артерии с чести и сериозни задръствания.

Най-много леки автомобили преминават край пътните възли и кръстовищата до Ботаническата градина, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и Казичене.

Тези локации съвпадат с входно-изходни точки на града и с места с интензивен търговски и логистичен трафик. Като генератори на автомобилен поток могат да бъдат откроени и търговските центрове, които са сред топ 30 локациите в София. Данните потвърждават, че Околовръстният път изпълнява ключова транспортна функция, но също така подчертават необходимостта от по-добро управление на трафика и потенциални мерки за подобряване на мобилността в тези зони.

Пространствено разпределение на броя на леките автомобили през делнични дни 17:00–18:00. Избраните часове представляват периодите с най-висока интензивност на трафика. Източник: GATE

Пространство за подобрение

За подобряване на мобилността са необходими интегрирани мерки за оптимизиране на обществения и частния транспорт, както и политики за контрол на автомобилния трафик и подобряване на достъпа до транспорт в периферни квартали.

Нискоемисионните зони следва да ограничават движението на по-замърсяващите автомобили, особено в чувствителните и силно натоварени райони на града. Нискоемисионните зони се въвеждат с ясни правила и стандарти за допустимите категории автомобили, като се осигуряват алтернативни транспортни възможности за жителите. Концепцията за създаване на зони с ниски емисии е заложена в дългосрочната стратегия на Столична община за подобряване на качеството на атмосферния въздух.

Освен това е нужно по-сериозно насърчаване на споделеното пътуване и използването на обществен транспорт. Необходимо е да се разшири и мрежата от буферни паркинги, което допълнително би облекчило трафика. Към това може да се добави и подобряването на честотата и достъпността на обществения транспорт до отдалечени райони. Нужни са и допълнителни инвестиции във велосипедна инфраструктура и безопасни пешеходни връзки. Тук може да се добави и въвеждането на динамично управление на трафика чрез интелигентни системи, както и финансови стимули за използване на електрически или друг вид нискоемисионнен транспорт. 

Д-р инж. Лидия Витанова е изследовател в GATE институт и част от авторския екип на Климатека. Анализът е публикуван в Климатека.