Съсипва ли движението на будните академичния живот в САЩ?

През юли Джоузеф Менсън, професор по антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) повече от две десетилетия, публикува есе, озаглавено „Защо напускам университета“. Той написа, че обича изследванията си, но е решил да се оттегли, защото „превземането на висшето образование от движението на будните (в социален и особено расов аспект – бел. прев.) е съсипало академичния живот“, пише главната редакторка за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Самият Менсън не изглежда да е претърпял много лични нападки, въпреки че е писал по спорни теми, като например дали правителствата са били твърде авторитарни по време на пандемията от Covid-19. Това, което го ужасява, е, че според него западните университети стават толкова „племенни и водени от срам“, колкото някои от древните култури, които антрополозите изучават.

Най-вече, казва той, колегите са засрамвани, преследвани или уволнявани в резултат на тълпи в социалните мрежи. Той беше особено разстроен от неотдавнашния „обществен тормоз и унижение“ от членовете на факултета спрямо Пи Джефри Брантингъм, друг антрополог от UCLA.

Брантингъм, който остава на поста си, е използвал техники за предсказване, базирани на данни, за да моделира екосистемата на градската престъпност и е продавал софтуер на правоприлагащите органи чрез компанията, която съосновава, Predpol. Предсказващите полицейски алгоритми могат да се използват за прогнозиране, но могат също така да засилят съществуващите предразсъдъци, тъй като често се основават на исторически данни, които са пристрастни и селективни. Резолюция, приета от Асоциацията на завършилите антропология в UCLA, обвини изследването в „утвърждаване и натурализиране на криминализацията на черните в Съединените щати“.

Менсън отхвърля подобни възражения като „ненаучни“. Но това, което наистина го дразни, е реакцията на колегите от департамента на Брантингъм. „Не само, че Джеф беше отлъчен, той беше обезличен, тъй като никой от преподавателите не говореше за него“, пише Менсън. Главният говорител на UCLA Бил Кислюк казва, че университетът не само силно подкрепя академичната свобода на своите учени, но очаква „равнопоставеност и справедливост, дори когато хората категорично не са съгласни“.

Взривоопасни спорове имаше и в други университети – относно работата на Бо Уайнгард, асистент професор по психология, който смята, че е неискрено да не се говори за различията между етническите групи; както и на Питър Богосян, асистент професор по философия, който пише статии, базирани на фалшиви теории, за да демонстрира как някои академични списания биха публикували всичко, което е в съответствие с техния „прогресивен“ мироглед.

Приятели от академичните среди ми казаха, че тези случаи са върхът на айсберга. Все по-голям брой книги от училищните библиотеки се забраняват от десни активисти. Междувременно консервативни фигури твърдят, че кампусите използват процеси като „разнообразие и приобщаване“, за да наложат либерални възгледи.

Какъв извод трябва да направим? Един антрополог може да посочи, че някои от преобладаващите стереотипи за американската култура са погрешни. Социолозите от 20 век казваха, че англосаксонската култура е оформена от чувство за лична вина, за разлика от други култури, които се определяха от срама на общността. Сега срамът оформя обществения живот в Америка.

Каквито и да са причините, тези тенденции ме карат силно да се притеснявам за бъдещето на либералните ценности и западната политическа икономия. Имам голяма симпатия към учените, които са критични към расизма и сексизма, които са измъчвали интелектуалната мисъл в миналото, особено в области като антропологията.

Моите собствени възгледи са социално прогресивни, така че разбирам защо критиците биха оспорили работата на Брантингъм върху прогнозните данни и престъпността. След като написах книга, която изследва елементи от това, знам, че сляпото разчитане на алгоритми може да доведе до безконтролни съдебни грешки.

Но оспорването на една идея не е същото като нейното заглушаване. Не искам да живея в среда, в която има лява или дясна цензура. Или, както Джон „Джей“ Елисън, декан в Чикагския университет, твърди, ако превърнем университетите в изключително „безопасни“ пространства, ние подкопаваме самата им същност.

Дъщеря ми ще постъпи в колеж през следващите седмици и аз ще я призова да прочете писмото на Менсън и да се запита дали е готова да прекара следващите няколко години, излагайки се на идеи, които може да презира. Надявам се, че ще бъде подготвена. Но моите академични приятели ми казват, че един депресиращ аспект на тази нова атмосфера е, че тя изглежда по-интензивна сред младите, може би защото социалните мрежи засилват ехо камерите и племенния социален живот. Вместо забрана на книги отдясно и засрамване отляво, всички трябва да сме готови да се ангажираме с противоречиви идеи. В това се крие същността на социалните науки.