Фондът на Световната банка за най-бедните страни търси рекордно финансиране

Фондът на Световната банка за най-бедните страни на планетата търси рекордно финансиране за справяне с нарастващите дългове и климатични кризи, обяви главният организатор по набиране на средствата, цитиран от Financial Times.

Международната асоциация за развитие (IDA) се нуждае от „най-голямото попълване някога“ на финансовите ресурси, за да предостави евтини заеми и безвъзмездни средства на 75 развиващи се страни, коментира Дирк Райнеман, ръководител на отдела за мобилизиране на ресурси на банката.

Той не разкрива точната цел, но през 2021 г. IDA набра 23,5 млрд. долара от страните дарители, когато за последно търсеше средства. Тази сума беше увеличена до 93 млрд. долара след навлизане на капиталовите пазари.

Вълна от кризи с държавния дълг и разходи, свързани със смекчаване на ефектите от изменението на климата, ще изисква големи увеличения на финансирането, казват анализатори, в същото време, в което изборите и съкращенията на бюджетите ограничават апетита за разходи на най-големите дарители на IDA страните като САЩ и Великобритания.

„Някои от най-големите ѝ традиционни дарители се сблъскват с неща, които ги затрудняват да отделят по-големи суми [за IDA]”, коментира Чалрз Кени, старши сътрудник в мозъчния тръст Център за глобално развитие.

IDA, която има общи активи в размер на 235 млрд. долара, се разглежда от правителствата и политическите групи като един от най-ефективните помощници в глобалната битка с бедността, както защото може да използва капиталовите пазари, за да увеличи събраните средства, така и защото дава тези средства на бедните държави при преференциални условия.

IDA трябва да се обръща към по-богатите страни за набиране на капитал на всеки три години, тъй като помощта ѝ носи малка финансова възвръщаемост.

Много държави, които са изправени пред дългова криза, ще трябва да изплатят повече на своите заемодатели и облигационери, отколкото ще получат под формата на нови заеми. Китай, основен двустранен кредитор, се оттегли от отпускането на заеми, намалявайки друг източник на финансиране за страните от IDA.

„Заради макроикономическата среда повече държави са в трудна икономическа ситуация, което означава, че получават финансиране от IDA при концесионни условия, което изисква от IDA да ползва повече стратегически капитал“, казва Райнерман.

По думите му тази увеличения линия на финансиране прави така, че IDA да достигне тавана на ливъриджа, наложен от нейния AAA кредитен рейтинг по-рано от очакваното.

Представители на някои от даряващите правителства призоваха Световната банка да използва допълнителен ливъридж, за да извлече максимални ресурси от IDA, до степен да пожертва AAA статута ѝ. Банката обаче е предпазлива по отношение на действия, които биха довели до понижаване на нейния рейтинг.

Междувременно политическата и икономическата несигурност в четирите най-големи дарители – САЩ, Великобритания, Германия и Япония – създават нови предизвикателства. Организацията ще трябва да разчита на „впечатляващи увеличения от традиционно по-малки дарители, както и на впечатляващо лобиране на по-големи дарители“, за да постигне целите си, казва Кени.

Конкуренцията за финансиране също увеличава натиска. От второто тримесечие на 2024 г. до края на 2025 г. осем големи организации за развитие, включително Световната здрава организация и алиансът за ваксини GAVI, ще поискат от правителствата дарители около 80 млрд. долара, според CGD.

Китай, Индия и Южна Корея са сред бившите получатели на помощ от IDA, които се превърнаха в значителни дарители през последните години. Богатите на петрол държави от Персийския залив, като Саудитска Арабия, също се очаква да увеличат вноските си тази година. Анализатори обаче предупреждават, че тези нови източници няма да са достатъчни, за да задоволят голямото търсене на безвъзмездни средства през следващите години.