Зеленото бъдеще на нацистка кула в Хамбург

В централната част на Хамбург в продължение на десетилетия един сив гигант загрозяваше силуета на града, но това лято бившата кула за противовъздушна отбрана беше съживена, пише Bloomberg.

Вместо противовъздушни оръдия обаче на върха ѝ е изграден нов пететажен комплекс за отдих. В допълнение към грамадния железобетонен блок има ресторанти, спортни съоръжения и хотел.

Сградата е преименувана на Зеления бункер, а своеобразна "планинска пътека" се вие около външната част на кулата, осигурявайки публичен достъп до зелената градина на върха и ингегрирайки съоръжението от нацисткото минало на Германия в модерния квартал Занкт Паули.

Преустройството е на стойност 60 млн. евро и стана възможно заради високите цени на земята в центъра на града, които правят дори проекти за реновация на "грозни" сгради и пространства финансови изгодни.

През последните години вторият по големина германски град бе преобразен, като проектът HafenCity на стойност 10 млрд. евро създаде нови забележителности като концертната зала Elbphilharmonie и извитата кула Marco Polo на мястото на бившето пристанище.

Но в Германия всичко, което засяга нацисткия период, предизвиква полемика. Мнозина искат историческите структури да бъдат запазени в оригиналния им вид, а това води до спорове и възпрепятства инициативи като намирането на ново предназначение на берлинското летище Темпелхоф, построено от нацистите и използвано след това от съюзниците.

Заклеймяването на миналото е довело например до това, че бившата вила на нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс стои празна в продължение на десетилетия.

Някои критици на проекта за Зеления бункер имат опасения, че ще се размие историческото значение на обекта, но "имаше и много хора, които смятаха, че е чудесна идея просто да се постави зелен покрив на тази нацистка сграда и да се направи нещо положително от нея", казва Анита Енгелс, говорител на Hilldegarden, обществена група, която участва в проекта.

Преустройството позволява на хората да се ангажират със сградата и нейното минало, което преди не е било така. "Досега тук изобщо нямаше култура на паметта", казва тя пред Bloomberg.

Историческата памет е включена в концепцията на Зеления бункер. Поставени са информационни табла за миналото на структурата. През следващите месеци и години ще бъдат обособени още мемориални места, за да се обясни значението на кулата и да се документира използването на принудителен труд при нейното изграждане през последните етапи на Втората световна война.

След войната съюзниците искат да взривят ключовата сграда за отбраната на Хамбург, но разходите и рисковете осуетяват това начинание. Така кулата оцелява и през следващите десетилетия части от сградата се използват за магазини, арт ателиета и за провеждане на събития.

С процъфтяването на града интересът към създаването на зелени градски пространства се засилва и идеята за трансформиране на бункера се появява преди около 10 години. "В различни моменти със сигурност щеше да има мнозинство в полза на премахването му. Но той просто беше твърде голям", казва Анита Енгелс.