Може би не цялата слабост на паунда е калкулирана в цената му

Подобно на много основни валути, паундът падна рязко през последните 12 месеца. Той се понижи от 1,40 долара в средата на 2021 г. до само 1,15, съвсем малко над пандемичните дъна от март 2020 г., пише за Financial Times Крис Уотлинг, основател и главен изпълнителен директор на компанията за пазарни анализи Longview Economics.

Освен за кратко в средата на 80-те, британската валута никога не е била по-слаба. Всъщност, след година на понижаване, различни модели, отчитащи настроенията и техническите аспекти, не изненадващо предполагат, че плъзгането на паунда вече е ограничено.

Следователно за контриращите трейдъри това е сигнал, че сега е моментът да започнат да изграждат дълги позиции в паунда. Аргументът е, че настроенията са толкова повсеместно мечи, че всички лоши новини са калкулирани в цената и валутата е значително подценена.

Въпреки че това като цяло е възнаграждаващ подход към пазарите, от време на време тези видове контриращи залози се провалят. По-специално, те обикновено се провалят, когато макро фокусът, движещ пазарите, е необичайно силен, убедителен и завладяващ. Това вероятно е един от тези моменти.

Икономиката на САЩ изглежда обречена на рецесия през 2023 г. Дебатът, който сега се провежда сред мнозина на пазарите, е дали рецесията ще бъде лека или тежка. В първия лагер са тези, които посочват ограничените западни икономически дисбаланси. Загрижеността на онези, които се тревожат от тежка рецесия, се състои в очакваното бъдещо високо ниво на лихвените проценти и тяхното въздействие върху корпоративния сектор, който е с голям дял на компании-зомбита, поддържани живи само от ниската цена на дълга.

Така или иначе, рецесиите водят до рязко затягане на ликвидността, което е нещо, което е на път да бъде подчертано от програмата за количествено затягане на Федералния резерв на САЩ, обръщането на масивното му изкупуване на активи в подкрепа на икономиката и пазарите. От септември планираното от Фед намаляване на баланса му се удвоява до 95 милиарда долара на месец от първоначалните нива през юни. Това, съчетано с нарастващите лихвени проценти, източва ликвидност от световните пазари.

В добри времена, когато ликвидността е в изобилие, икономиките могат да поддържат значителни икономически дисбаланси. Факторите на структурния баланс (независимо дали става въпрос за домакинства, корпорации или правителства) рядко представляват интерес за пазарните участници в добри времена. В периодите на спад обаче те са (почти) всичко, което има значение.

За съжаление на икономиката на Обединеното кралство (и нейната нова министър-председателка Лиз Тръс), Великобритания е в най-лоша ситуация сред големите западни икономики по отношение на дисбалансите.

Една добра всеобхватна мярка за дисбалансите е салдото по текущата сметка - на практика обобщава дисбалансите във фискалния сектор, домакинствата и корпоративния сектор. Обединеното кралство сега (по последни данни) има дефицит, еквивалентен на 8 процента от брутния вътрешен продукт. Макар да съществуват някои въпросителни относно точността на данните за първото тримесечие, тенденцията от последните две години е ясна. Страната живее, както се изрази бившият управител на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни, от „добротата на чужденците“. Навлизайки във финансовата криза, този дисбаланс причини проблеми на икономиката на Обединеното кралство, когато беше 3,5 процента от БВП. В навечерието на рецесията от началото на 90-те години той достигна около 4,5 процента от БВП.

Като допълнение към неволите, растежът на производителността (мярка за истинското създаване на богатство) е почти нулев след 2010 г., което означава, че икономиката на Обединеното кралство не създава много нов устойчив доход, с който да плаща сметките си.

Тази слаба тенденция при производителността отразява възхода на компаниите-зомбита и свръхфинансиализацията на британската икономика, както и липсата на капиталови инвестиции. На практика обаче това означава, че голяма част от икономическия растеж през последните 12 години е бил донякъде илюзорен. Тоест, изграден върху повече дълг, по-малко спестявания и/или ефекта на богатството от нарастващите цени на активите.

Допълнително предизвикателство за страната е АЦБ, която изглежда неохотно приема необходимостта от по-високи лихви в Обединеното кралство (като по този начин подкрепи нивото на валутата). А ако Лиз Тръс изпълни обещаните данъчни облекчения като премиер, тогава дисбалансите със сигурност ще нараснат.

Така, бързото покачване на долара спрямо паунда, като се има предвид и предстоящата американска, а следователно и глобална рецесия през 2023 г., изглежда ще продължи, като паундът се насочва към паритет спрямо долара (и може би под него) през следващите 6 до 12 месеца. Ако това е вярно, тогава един хедж (в свят, в който липсват очевидни средства за хеджиране) е закупуването на застраховка срещу риска от загуба от британски ДЦК, т.е. 5- и 10-годишни суап инструменти за кредитно неизпълнение.

Във време на големи текущи дисбаланси и ограничена ликвидност става важно да „живеете според възможностите си“. Притесненията на пазара за Обединеното кралство ще се увеличат с нарастването на дисбалансите му. Добротата на чужденците може да се простира само дотук.