Европейските борси реагираха с оптимизъм на повишението на лихвите на ЕЦБ

Голяма част от основните европейски борсови индекси приключиха редовната търговия с ръстове, докато инвеститорите оценяват евентуалните ефекти от решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши основната си лихва със 75 базисни пункта, съобщава CNBC.

Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 напредна с 0,5% до 414,09 пункта.

Германският индекс DAX отчете спад от 0,09 на сто до 12 904,32 пункта.

Френският показател CAC записа ръст от 0,33% до 6125,9 пункта.

Британският измерител FTSE се повиши с 0,33 на сто до 7262,06 пункта.

Пазарите реагираха на решението на ЕЦБ да увеличи основния лихвен процент с 0,75 процентни пункта до 1,25 на сто. Още по-важният в момента лихвен процент, който банките получават за депозитите си в регулатора, беше увеличен от нула на 0,75%.

Това е най-голямото увеличение в историята на ЕЦБ, ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз. Така стъпката за лихвения процент е според очакванията. Пазарите вече все повече отчитаха това през последните седмици. Сред инвеститорите и анализаторите нямаше заблуда, че регулаторът ще предприеме още една голяма крачка в посока на парично затягане, след като инфлацията в еврозоната достигна 9,1% на годишна база през август.

По-рано в четвъртък новият британски премиер Лиз Тръс обяви пакет от стимули, който трябва да помогне на британците относно растящите сметки за енергия. Тръс заяви, че едно средностатистическо домакинство ще плаща не повече от 2500 паунда годишно за енергия в продължение на две години, като пакетът ще влезе в сила от следващия месец.

Ден по-рано главният икономист на Английската централна банка (АЦБ) Хю Пил заяви, че дългосрочното въздействие върху инфлацията на правителствената енергийна помощ на стойност милиарди паунда във Великобритания ще бъде от ключово значение за определяне на движението на лихвените проценти.

Основните европейски борсови индекси в края на редовната търговия на 8 септември.

В изявление пред парламента Пил посочи, че замразяването на сметките за енергия на настоящите нива за потребителите може да окаже низходящ ефект върху инфлацията в по-краткосрочен план спрямо актуалните прогнози.

Инвеститорите обърнаха внимание и на коментарите на управителя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, който загатна, че централната банка на страната се още не си е свършила работата с инфлацията и че ще продължи да предприема силни и директни ходове. Пауъл изтъкна, че голям фактор за сегашните високи цени е пандемията и измененията, до които тя доведе.

"Според мен нямаше да имаме такава инфлация, каквато виждаме в момента, ако не бяха пандемичните ефекти", каза Пауъл, визирайки прекъсванията на снабдителните вериги и промените в потребителското търсене, което се измести от услуги към стоки по време на здравната криза.

По отношение на икономиката на Германия, водещи икономисти прогнозират икономическото производство на страната да се свие с 0,7% през 2023 г. Според Института за световна икономика в Кил (IfW) ефектите от войната в Украйна и енергийната криза са в начален етап и ще се проявят напълно едва през следващата година. „Силно нарастващите цени на енергоизточниците тласкат германската икономика към рецесия".

При индивидуалните акции книжата на германската енергийна компания Uniper поевтиняха с над 2,5 на сто, след като дружеството предупреди, че най-лошото от редукцията на руските доставки на природен газ тепърва предстои.