В края на старата година се чува тихата нова песен на централните банки

Европейската централна банка, която започна с повишенията най-късно след колегите си от Великобритания и САЩ, започна годината с 2-процентна депозитна лихва, 2,5% лихвен процент по основните операции по рефинансиране и лихвен процент по пределното кредитно улеснение от 2,75%. За да не изостава от Фед, тя стартира със сериозни лихвени повишения от по 50 базисни пункта. Притесненията, свързани с инфлацията, накараха комисията по паричната политика да продължи със затягането до септември, когато също промени тона си след 10 поредни лихвени повишения. С това разходите по заемите достигнаха 22-годишен връх, като лихвеният процент по основните операции по рефинансиране удари 4,5% през септември и се задържа на това ниво и до днес. Ставките по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение бяха повишени за последен път тогава до съответно 4,75% и 4,00%. Забавящата се инфлация в региона оправда решението на централната банка да не повиши лихвите си, а коментарите на представителите на банката не попречиха на пазарите, които вече бързат със залозите за понижения през 2024 г.

Със своята политика на отрицателни лихви можем да кажем, че Японската централна банка остана сама срещу всички. През цялата година тя не измени нито веднъж лихвите си, а само променяше своята крива за контрол на доходността и то не прекалено, за да се справи със силния инфлационен натиск. С лихва на ниво от минус 0,1% паричната политикa най-правилно може да бъде определена като  „ултрахлабава“, особено на фона на останалите. Гуверньорът Казуо Уеда обаче и този път избра да продължи по пътя си и при последната си среща през декември, като заяви, че повишението „не е наложително“.

С поглед към новата година

Какво предстои, особено на фона на несигурната среда и геополитическите кризи, трудно би могло да бъде прогнозирано така, че да бъде изпълнено и същевременно да съответства на конкретната икономическа ситуация. Или както каза председателят на Европейската централна банка преди едно от най-несигурните си решения, а именно, когато повиши лихвите си за последен път през септември – „действията трябва да говорят повече от думите“. Ето защо пестеливи в обещанията си и предпазливи, за да не наклонят везните на пазарните участници и всичките си наблюдатели в грешна посока, централните банкери промениха тона през няколко фази.

На първо място, централните банкери сами заявиха, че финалният им спринт в борбата с инфлацията, определена като причината за затягането в САЩ, еврозоната, Великобритания и респективно поддържането на отрицателни лихви в Япония, ще е най-труден. Когато данните започнаха да загатват, че все пак има светлина в края на тунела, централните банкери не искаха да избързват да обявяват победа над инфлацията. Упреците, че са закъснели със затягането на паричната политика в началото, тогава можеха да се трансформират и централните банкери да бъдат обвинени, че твърде рано са се отказали от него.

Ето защо, когато започнаха с паузите, те заеха позицията, че лихвите трябва да останат високи за по-дълго време. В началото, когато Фед, АЦБ и ЕЦБ правеха паузи, представителите им подчертаваха, че има възможност лихвите да бъдат повишени отново. Впоследствие обаче данните бяха на тяхна страна и те започнаха да твърдят, че може да не е необходимо повече затягане, но е прекалено рано да се мисли за понижение на лихвите. След декемврийските си срещи вече им се налагаше предпазливо да отклоняват спекулациите за понижения, с които не бива да се бърза.