Пазарите очакват поскъпване на петрола и бягство към активи убежища след ударите на САЩ в Иран

Атаката на САЩ срещу ирански ядрени обекти може да доведе до спонтанна реакция на световните пазари, когато отворят отново. Това ще доведе до повишаване на цените на петрола и ще предизвика бягство към активи убежика, казват инвеститори в оценката си как новата ескалация на напрежението ще се отрази на световната икономика, предава Ройтерс.

Атаката, която беше обявена от президента Доналд Тръмп в социалната мрежа Truth Social, задълбочава участието на САЩ в конфликта в Близкия изток. Това беше въпросът, който стоеше на дневен ред през уикенда, когато инвеститорите обмисляха множество различни пазарни сценарии.

Веднага след съобщението те очакваха, че участието на САЩ вероятно ще доведе до разпродажба на акции и възможно насочване към долара и други активи убежища, когато започне търговията, но също така заявиха, че голямата несигурност относно хода на конфликта се запазва.

Тръмп нарече атаката „забележителен военен успех“ в телевизионно обръщение към нацията и допълни, че „ключовите съоръжения за обогатяване на уран в Иран са напълно унищожени“. Той заяви, че може да атакува и други мишени в Иран, ако страната не приеме мир.

„Мисля, че първоначално пазарите ще бъдат притеснени и че петролните пазари ще отворят с повишение“, коментира Марк Спиндел, главен инвестиционен директор в компанията Potomac River Capital.

„Няма оценка на щетите и това ще отнеме известно време. Въпреки че той определи това като „свършено“, ние сме ангажирани. Какво ще последва?“, добави Спиндел.

„Мисля, че несигурността ще обхване пазарите, тъй като сега американците навсякъде ще бъдат изложени на опасност. Това ще повиши несигурността и волатилността, особено в петролния сектор“, счита той.

Спиндъл обаче е на мнение, че няма да има време за осмисляне на новината преди отварянето на пазарите и че урежда разговори с други участници на пазара.

Основното притеснение на пазарите ще бъде съсредоточено върху възможното въздействие на събитията в Близкия изток върху цените на петрола, а оттам и върху инфлацията. Ускоряване на инфлацията може да подкопае доверието на петробителите и да намали вероятността от скорошно понижаване на лихвените проценти.

„Това добавя нов сложен риск, който трябва да вземем предвид и на който трябва да обърнем внимание“, казва Джак Аблин, главен инвестиционен директор на Cresset Capital. „Това определено ще има отражение върху цените на енергията, а потенциално и върху инфлацията“, допълни той.

Докато фючърсите върху глобалния бенчмарк Брент са се повишили с 18% от 10 юни, като достигнаха близо петмесечен връх от 79,04 долара за барел в четвърък, S&P 500 остана почти без промяна след първоначалния спад, когато Израел започна атаките си срещу Иран на 13 юни.

Преди атаката на САЩ в събота анализатори от Oxford Economics предвиждаха три сценария, включително деескалация на конфликта, пълно спиране на иранското производство на петрол и затваряне на Ормузкия пролив, „всеки от които с нарастващо влияние върху световните цени на петрола“.

В най-тежкия случай световните петролни цени се повишават до около 130 долара за барел, което би довело до инфлация в САЩ от близо 6% до края на тази година, се казва в анализа на Oxford.

„Въпреки че ценовият шок неизбежно подкопава потребителските разходи поради удара върху реалните доходи, мащабът на ускоряването на инфлацията и опасенията от възможни вторични инфлационни последици вероятно ще ликвидират всякаква възможност за понижаване на лихвите в САЩ тази година“, допълва Oxford в доклада си, публикуван преди ударите на САЩ.

В коментар след съобщението в събота Джейми Кокс, управляващ партньор в Harris Financial Group, се съгласи, че цените на петрола вероятно ще се повишат първоначално заради новината. Но той очаква цените да се стабилизират след няколко дни, тъй като атаките може да накарат Иран да потърси мирно споразумение с Израел и САЩ.

„С тази демонстрация на сила и пълно унищожаване на ядрения им капацитет те са загубили цялото си влияние и вероятно ще натиснат бутона за бягство към мирно споразумение“, каза Кокс.

Икономисти предупреждават, че драстично повишение на цените на петрола може да навреди на световната икономика, която вече е под натиск от митата на Тръмп.

Все пак историята показва, че всяко понижение на фондовите пазари може да е краткотрайно. При предишни значими случаи на напрежение в Близкия изток, включително нашествието в Ирак през 2003 г. и атаките срещу саудитски петролни съоръжения през 2019 г., акциите първоначално отбелязаха спад, но скоро след това се възстановиха и се търгуваха на по-високи цени в следващите месеци.

Според данни на Wedbush Securities и CapIQ Pro S&P 500 е спаднал средно с 0,3% в трите седмици след началото на конфликта, но отбелязва ръст от 2,3% средно два месеца след конфликта.

Ескалация на конфликта може да има смесени поседици за американския долар, който тази година отбелязва спад поради опасенията за отслабване на изключителността на САЩ.

В случай на пряко участие на САЩ във войната между Иран и Израел, доларът първоначално може да се възползва от търсенето на сигурност, казват анализаторите.

„Ще видим ли бягство към безопасност? Това би означавало по-ниска доходност и по-силен долар“, казва Стив Сосник, главен пазарен стратег в IBKR в Гринуич, щата Кънектикът. „Трудно е да си представим, че акциите няма да реагират отрицателно, въпросът е колко. Това ще зависи от иранската реакция и от това дали цените на петрола ще се повишат рязко“, допълва той.