Началото на мегапроцеса Wirecard: шест въпроса решават бъдещето на Маркус Браун

Директорът не можел да си спомни точно деня на шока. На 18 юни 2020 г. Wirecard трябваше да признае, че предполагаем актив за милиарди долари във Филипините изобщо не съществува. За много акционери часовете, в които цената на акциите на Wirecard се срина със 70%, са се запечатали в паметта им. Не и за Маркус Браун, бившият главен изпълнителен директор на Wirecard.

По-късно той разказва на прокурора, че по това време е бил преуморен. Не е спал и миг в продължение на 48 часа. Онова, което се е случило след онзи летен ден през 2020 г., до голяма степен му се е изплъзнало от главата.

От четвъртък паметта му ще бъде опреснена. Маркус Браун, някогашен милиардер и главен изпълнителен директор на бившата най-високо оценявана финансова компания в Германия, ще бъде изправен на подсъдимата скамейка в Мюнхен.

Браун е в следствения арест от почти две години и половина - много по-дълго от всеки друг бизнес лидер преди него. Прокуратурата го обвинява в присвояване на средства, фалшифициране на счетоводни баланси, манипулиране на пазара и измама в сътрудничество с професионални групи.

Бившият главен финансов директор на Wirecard Щефан фон Ерфа и Оливер Беленхаус, бивш представител на групата в Дубай, също са обвинени. Беленхаус е дал подробни показания и е обвинил до голяма степен Браун. Срещу Ян Марсалек не е повдигнато обвинение. Бившият ръководител на отдела за Азия в Wirecard избяга през 2020 г. и се издирва с международна заповед за арест, засега без резултат.

Браун гледа на себе си като на жертва. Марсалек, Беленхаус и други били присвоили милиарди зад гърба му. Адвокатът на Браун Алфред Дирлам обвинява прокуратурата в небрежност и мързел. Служителите отказвали дори да разгледат оправдателните доказателства на Браун.

Ако съдът уважи обвинението, клиентът му може да бъде осъден на до петнадесет години затвор. За да се случи това, трябва да се докаже, че Браун не само е извършил престъпленията, но и че е действал с пълна умисъл. Обвинителният акт е дълъг 474 страници. Handelsblatt определи най-важните шест въпроса.

1. Колко близки са били Маркус Браун и фалшификаторът Оливер Беленхаус?

Беленхаус се предава на следователите малко след фалита на Wirecard и признава, че е управлявал нещо като работилница за фалшификати в Дубай. След това той предава на следователите няколко страници с предполагаеми разговори между него и Браун. Прокуратурата им придава особено значение в обвинителния акт.

Разговорите трябва да докажат, че противно на твърденията си Браун наистина е обменял информация с Беленхаус. Нещо повече: според разследващите съобщенията показват, че Браун е знаел за фалшификатите на Беленхаус. Запитан, защитникът на Браун Диърлам отрича да е имало такива разговори.

Според Беленхаус Браун му се обаждал около дванайсет пъти годишно - винаги, когато трябвало да предаде документи. Едно телефонно обаждане от 2019 г., което Беленхаус си спомня, може да се окаже особено уличаващо за главния изпълнителен директор на Wirecard. По онова време, казва той, е бил напът да ликвидира третата страна партньор Al-Alam, защото медиите в Дубай са писали за компанията. Акциите на Wirecard тогава се сринаха, което предизвика гнева на Браун. Шефът на Wirecard е крещял и псувал по телефона и е наредил на Беленхаус да оправи положението. 

Браун признава, че по това време е разговарял с Беленхаус. Когато е запитан за това, адвокатът му заявява, че Браун е бил „разбираемо раздразнен", „че е научил за ликвидацията от медиите". Между другото, въпросът е защо предполагаемият „лидер на престъпна банда" научава за такова важно събитие едва месеци по-късно от медиите, а не е информиран по-рано, казва адвокатът на Браун.

Браун отрича други телефонни обаждания и контакти. Той твърди, че между 2010 и 2019 г. не е обменял информация с Беленхаус. Той се е срещал с фалшификатора само веднъж по работа през ноември 2019 г., а иначе го е виждал само на фирмени партита.

Флориан Едер, защитник на Беленхаус, заяви, че клиентът му ще признае участието си в процеса. Тезата на защитата на Браун, че е станал жертва на вътрешен банков обир, според него принадлежи към сферата на „митовете и легендите".