ЕЦБ смята, че базисната инфлация в еврозоната е достигнала върха си

Базисната инфлация в еврозоната вероятно е достигнала своя връх, въпреки че все още е трудно да се определи точното ѝ ниво, смята Европейската централна банка, цитирана от Bloomberg.

Забавянето на инфлацията напоследък се дължи главно на спад в цените на неенергийни индустриални стоки, пише ЕЦБ в предварително издание на своя икономически бюлетин, публикувано в петък, добавяйки, че ръстът на цените на услугите изглежда също е започнал да се забавя.

В същото време се посочва, че ценовият натиск в рамките на еврозоната става все по-забележим, припомняйки заключенията, до които стигнаха членовете на Управителния съвет от миналата седмица.

Централните банкери повишиха лихвените проценти за девети път до 3,75% тогава и казаха, че инфлацията все още се очаква да остане твърде висока за прекалено дълго време. Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард обеща по-задълбочен анализ на основните тенденции през септември, който да послужи като мотив за решението дали да бъдат повишени лихвите още веднъж, или да се направи пауза.

Инструментариумът, с който ще се консултират представителите на регулатора, включва постоянни мерки, които изключват някои волатилни компоненти, временни мерки, които не отчитат някои нестабилни динамики, и "мерки, базирани на определен модел", които разчитат на икономическите зависимости, за да определят колко упорита е инфлацията.

„Измерванията на базисната инфлация трябва да улавят по-устойчивите и цялостни промени на цените, като се абстрахират от променливите или специфични относителни движения на цените, и по този начин сигнализират информативно посоката, в която ще поеме общата инфлация в средносрочен план“, пишат от ЕЦБ.

От регулатора заявиха, че всички бъдещи решения, свързани с паричната политика, ще зависят от последно публикуваните икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на ефектите от паричната политика.

Въпреки че Фабио Панета, който напуска поста си като член на Борда, заяви в четвъртък, че основният инфлационен натиск отслабва, той предложи различен подход при анализ. Емпиричните данни сочат, че т. нар. ръст на основните цени „е изоставащ, а не водещ показател“, сподели той.

„Базисната инфлация в момента не ни казва много за това каква ще бъде общата инфлация в средносрочен план“, коментира Панета в Милано. „Точно както по-високите цени на енергията се разпространяваха, докато икономиката се разширяваше, те в крайна сметка ще го направят и докато се свива.“

Главният икономист Филип Лейн защити позицията Европейската централна банка в епизод от нейния подкаст, публикуван в петък.

Лейн все пак е оптимистично настроен за инфлацията

„Концептуално ние сме много фокусирани върху базисната инфлация, но е нужно да се постараем повече от обикновено, за да установим нивото ѝ“, заяви той, с което изрази увереността си, че ценовият натиск в еврозоната „би трябвало да отслабне доста по-късно тази година“.

Въпреки, че ценовият натиск няма да достигне целта на ЕЦБ по-рано от някакъв момент през 2025 г., поевтиняването на енергията напоследък ще намали разходите в цялата икономиката скоро, коментира той в подкаста на банката.

„Това, което сме отразили в нашите прогнози, е, че инфлацията трябва да се забави доста по-късно тази година, но връщането ѝ обратно към нашата цел от 2% по принцип очакваме да се случи около 2025 г.“, заяви той. „Много бързият спад на цените на енергията, сигурни сме, че ще намали цените във всички сектори на икономика.“

Отслабването на ограниченията, свързани с доставките, също ще забави инфлацията с течение на времето, каза той. В същото време „ръстът на заплатите, а също и фирмите, които искат да възстановят печалбите си, са фактори, които също ускоряват основната инфлация“.

„Така че има сили, които действат в противоположни посоки и това е причината да сме толкова зависими от данните през есента“, каза Лейн. „Ще търсим насоки в тях.“

В своя бюлетин ЕЦБ призна, че нейните прогнозни индикатори за инфлацията варират и заяви, че те са били между 2,9% и 6,9% през юни.

"Базисната инфлация вероятно е достигнала своя връх през първата половина на 2023 г." и въпреки че повечето мерки показват признаци на отслабване, тя "като цяло остава висока", пише ЕЦБ. Наблюдаваната тенденция е "като цяло в съответствие" с прогнозите ѝ от юни.

Упоритата инфлация остава предизвикателство през централните банки по света, тъй като икономиките се борят да преодолеят последствията от проблемите при доставките от времето на пандемията и ръста на цените на енергията, последвал инвазията на Русия в Украйна.

В еврозоната потребителските цени се повишиха с 5,3% миналия месец спрямо година по-рано, с темп наполовина по-бавен от пика през 2022 г. Базисната инфлация се задържа на ниво от 5,5%, като и двата показателя се очаква да достигнат 2% до края на 2025 г.

ЕЦБ препоръчва наблюдението на базисната инфлация да бъде допълнено с „внимателно проследяване на факторите, които е вероятно да определят вътрешния ценови натиск в средносрочен план, особено данните за заплатите, печалбите и инфлационните очаквания“.