Европа трябва да инжектира повече свобода и финансова сила в Световната банка и МВФ

Става дума и за ред, основан на правила

Ако не успеем да мобилизираме това финансиране, нарастващото население на Африка може да следва път на развитие, който е обвързан с изкопаемите горива – блокирайки опитите за заличаване на вредните емисии. Път, който подкопава глобалните, африканските и европейските стремежи към борба с изменението на климата.

Въздействието върху развитието обаче е само един аргумент Европа да инвестира в Световната банка.

Геополитиката е друг. Световната банка и МВФ остават една от малкото функционални арени за многостранно сътрудничество.

Тъй като Съветът за сигурност на ООН е в постоянна парализа, а Световната търговска организация (СТО) се бори за релевантност, институциите ои Бретън Уудс продължават да работят за справяне с ключови предизвикателства за развитието по целия свят в мащаб, несравним с никоя друга организация.

За развитите страни, които се стремят да поддържат „реда, основан на правила“, система, която развиващите се страни смятат за неподходяща за техните нужди, МВФ и Световната бнака предоставят един от последните примери за това как настоящият ред може да им бъде от полза.

Наистина, като се има предвид сегашният геополитически контекст, е трудно да се види как подобни институции могат да бъдат създадени сега, ако те не съществуват.

Инструментите са налице, моментът е сега

За да увеличат максимално тези възможности, европейските страни трябва да се съсредоточат върху две ключови политики за максимизиране на финансирането от институциите от Бретън Уудс.

На първо място, те трябва да подкрепят текущото попълване на МАР, за да постигнат целите си за набиране на средства. Банката за концесионно кредитиране предлага добра стойност за парите, но има опасност да не изпълни целите си за набиране на средства тази година.

МАР би ограничила финансирането за климата до страни с ниски доходи, когато е необходимо повече от всякога. Като основни донори на МАР, европейските страни трябва да предотвратят този недостиг на финансиране и да го подкрепят докрай.

Второ, европейските страни трябва да гарантират, че така силно рекламираното пренасочване на 100 млрд. долара специални права на тираж (СПТ) към развиващите се страни ще започне да дава плодове.

Въпреки че номинално целта е постигната, разгръщането на капитал става бавно. С един последен тласък МВФ може най-накрая да започне да използва СПТ в мащаб, за да финансира ключовите предизвикателства.

За да направят това, тези институции трябва да финансират субсидии по програмата за намаляване на бедността и растеж и да настояват за разширяване на критериите за допустимост. Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва също така да разреши пренасочването на своите СПТ в хибридни капиталови инструменти - инструменти, които могат да използват СПТ по-добре от МВФ.

Европейците разполагат с инструментите да стимулират реформата на институциите от Бретън Уудс. В тази решаваща година за финансиране на климата сега е моментът да се укрепи капацитетът на Световната банка и МВФ, за да предоставят финансиране за на развиващите се страни, заключват Макнеър и Чугтай.