МВФ и Световната банка са безсилни в лицето на шока от конфликта Израел-„Хамас“

Парализата на международните финансови лидери по отношение на последиците от атаката на „Хамас“ и отговора на Израел миналата седмица показва дълбоките геополитически разделения, разкъсващи Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. И това е така въпреки напредъка по планове за ново финансиране, които целят да облекчат все по-честите икономически сътресения, пишат журналистите Андреа Шалал и Дейвид Лаудър в материал за Ройтерс.

„Хамас“ извърши безпрецедентната си атака срещу Израел на 7 октомври, точно когато водещите финансови лидери пристигнаха в Мароко за годишната среща на МВФ и Световната банка, обръщайки с главата надолу внимателно изготвената програма на срещата, призоваваща за нови ресурси и мерки за стимулиране на отслабващия глобален растеж.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева не спомена новата криза при откриването на събитието. По-късно, със засилването на ответните удари на Израел, тя отново имаше затруднения с адресирането ѝ, описвайки я първоначално като човешка трагедия, но и неопределен източник на икономическа несигурност.

В частни разговори в рамките на срещата последиците от конфликта между Израел и „Хамас“ бяха в центъра на вниманието – от нова бежанска криза до търговските ефекти и заплахата от сражения в Ливан и на Западния бряг, посочиха участници от финансовите групи и неправителствени организации за Ройтерс.

„В лицето на голямо международно сътресение като това, което е създадено от хората – това не е климатичен шок, тези институции са неспособни да направят каквото и да е било по въпроса, ето защо те дори не говорят за това“, коментира Рейчъл Наделман, изследовател към Accountability Research Center на Американския университет във Вашингтон, която е посещавала събития в рамките на срещите.

Неспособността да се отговори имаше и в позициите, разпространени от страните от Г-20 и управляващите комисии на МВФ и Световната банка, където също нямаше споменаване на конфликта.

Тези структури отново бяха неспособни да публикуват съвместни комюникета, което също отразява задълбочаващите се геополитически напрежения – последно около руската инвазия в Украйна, но също и споровете между САЩ и Китай, които отдавна спорят за езика на комюникетата.

Представител на Г-20 заяви, че структурата е разкъсвана от две години от войната в Украйна, като комюнике е било възможно само след срещата между американския президент Джо Байдън и китайския му колега Си Дзинпин в Бали миналата година.

„Израелско-палестинският конфликт е дори още по-противоречив – почти невъзможно е да се достигне консенсус“, коментира представителят.

Помрачени постижения

Президентът на Световната банка Аджай Банга посочи в неделя, че конфликтът между Израел и „Хамас“, както и войната в Украйна и сраженията в Африка, „хвърлят дълги сенки“ върху постиженията на срещата и допринасят към икономическите предизвикателства.

„Знаете, без мир е трудно хората да имат стабилност, растеж, да се грижат за децата си, да имат работа“, коментира той.

Управителният орган на Световната банка одобри нова декларация за визия за създаване на „свят без бедност на годна за живеене планета“, за да включи новата си мисия за борба с изменението на климата, пандемиите и нестабилните държави, заедно с нови стъпки за разширяване на кредитирането.

Ръководството на МВФ се съгласи да стимулира квотното финансиране до края на годината, оставяйки си вратата отворена да го направи, без да коригира акционерната структура, за да даде повече гласове на Китай, докато не бъде изпълнена целта за набиране на средства в размер на 3 млрд. долара за фонда за бедни държави.

Но конфликтите остават най-голямото предизвикателство за световната икономика, посочва Джош Липски, бивш служител на МВФ, който сега е начело на GeoEconomics Center към Атлантическия съвет.

„Ако тези институции искат да са легитимни и да отговарят на целите си през идното десетилетие, те ще трябва да отговарят на геополитическите кризи в близко до реалното им време на случване“, коментира той пред Ройтерс.

„Геополитическите сътресения са икономически сътресения сега и икономическите сътресения са геополитически сътресения – а те се опитват да разделят тези две понятия“, допълни Липски.