Европа трябва да инжектира повече свобода и финансова сила в Световната банка и МВФ

В тази решаваща година за финансиране на борбата срещу климатичните промени сега е моментът за укрепване на капацитета на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) да предоставят зелено финансиране на развиващите се страни, пишат за Euronews Дейвид Макнеър, директор на ONE Campaign и член на Европейския съвет за външни отношения (ECFR), и Амир Чугтай, гост-сътрудник в ECFR.

Създадени преди 80 години, през юли 1944 г., във време, преди много развиващи се страни да получат независимост, институциите от Бретън Уудс отразяват управлението и приоритетите на една много различна епоха.

И все пак, въпреки недостатъците си, двете институции остават важни инструменти, чрез които европейските страни могат да мобилизират финансиране за климата и развитието за държави с ниски и средни доходи — и по този начин да преследват собствените си амбиции в областта на климата.

Световната банка (често описвана просто като Банката) играе уникална роля в международната система. Нейната централна функция — да привлече капитала на акционерите, да взема заеми на международните капиталови пазари и след това да отпуска евтини заеми на развиващите се страни — е ефективна и изключителна.

От създаването си през 1944 г. Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), част от Световната банка, е получила 19 млрд. долара от акционерите и ги е превърнала в над 800 млрд. долара в заеми.

Въпреки че регионалните банки за развитие (като Африканската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка) играят важна роля, никоя от тях не отпуска заеми на развиващите се страни в мащаба на Световната банка.

През 90-те години на 20 век и през следващото десетилетие основната критика към Банката беше, че тя налага вредни политически условия на страните заемоползватели.

 Но дебатът се измести към такъв, в който активисти и лидери в Глобалния юг искат повече от това, което банката може да предложи. Въпреки това те я смятат за твърде бавна и твърде ограничена, за да посрещне днешните предизвикателства на изменението на климата и геополитическата фрагментация.

Случай на взаимноизгодно партньорство

Това искане беше изложено на среща на африканските държавни глави през април, когато лидерите призоваха за рекорден мащаб на финансиране - 120 млрд. долара за частта на Световната банка за концесионално кредитиране, Международната асоциация за развитие (МАР).

МАР играе особено важна роля в страни с ограничен достъп до капиталови пазари. За всеки долар, поет от донор, институцията получава 3,5 долара, като същевременно поддържа системи, притежавани от държавата, и осигурява гъвкавост за реагиране при кризи. 

Това отразява големите нужди от финансиране на климата и развитието на развиващите се страни (с изключение на Китай), които се оценяват на 1 трлн. долара годишно до 2030 г. По този начин Европа и Африка биха могли да се стремят към взаимноизгодно партньорство.

Африка разполага с богати природни ресурси по отношение на слънчев, вятърен и воден потенциал, както и гори и важни минерали. Тук може да се включи и процъфтяващият човешки капитал на континента под формата на най-младото население в света.

Въпреки тези ясни ползи, Африка няма достъп до лесен капитал. Европа, с бързо застаряващо население, няма много от тези ресурси, но има финансов капитал.

Основата за партньорството е ясна.