Инфлацията не е единственият фактор, който влияе върху политиката на централните банки

Ролята на централните банки в управлението на икономиките става все по-сложна, особено в ерата след COVID-19, когато инфлацията скочи до нива, невиждани от десетилетия.

Традиционно контролът върху инфлацията е основна цел за повечето централни банки, но в днешната икономическа среда ръстът на потребителските цени ли е единственият отговор на въпросите, пред които са изправени те, пита Ройтерс.

Централните банки работят по начин, зависим от данни – те базират решенията си на широк набор от икономически показатели. Според анализаторите от Morgan Stanley инфлацията, макар и критична, не е единственият фактор, който оформя политическия избор на централните банки.

„Тъй като инфлацията се забавя от върховете си след пандемията, наборът от данни, които определят пътищата на паричната политика, е голям“, казват анализаторите.

През последните месеци инфлацията започна да се забавя, но данните остават са противоречиви. Например Morgan Stanley казва, че данните за инфлацията все още са нестабилни, което затруднява централните банки да се ангажират твърдо с динамиката на лихвите.

Неубедителният характер на последните данни за заплатите в САЩ само добавя към тази несигурност, като допълнително подчертава, че контролът върху инфлацията сам по себе си не може да отговори на всички опасения, пред които са изправени централните банкери.

Централните банки трябва да балансират контрола върху инфлацията с други макроикономически съображения, включително икономическия растеж и стабилността на обменния курс.

Според Morgan Stanley потребителските разходи в САЩ остават стабилни и поддържат растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) дори при умерена инфлация. Въпреки това силният долар, воден от относителната промяна в политиките на Федералния резерв на САЩ и централните банки на други икономики, поставя нови предизвикателства.

По-силният долар подкрепи еврото и йената, добавяйки към сложността на уравнението инфлация-растеж.

Например, решението на ЕЦБ да намали лихвените проценти през юни 2024 г. беше очаквано, тъй като бавният икономически растеж и смекчаването на ръстовете на заплатите сигнализираха, че инфлацията се охлажда.

Въпреки това, както посочва Morgan Stanley, балансирането на инфлацията с опасенията за растежа замъглява перспективите пред ЕЦБ, която сега е изправена пред натиск да стимулира растежа, без да подклажда отново инфлацията.

Друг критичен фактор за централните банки, както отбелязват от Morgan Stanley, е ролята на валутните курсове (FX) при формирането на инфлационния натиск. През август 2024 г. еврото се засили спрямо долара поради различните очаквания на централните банка, което помогна за временно задържане на инфлацията. Рязкото поскъпване на долара обаче може да изтрие част от тези печалби, като повиши цената на вноса и по този начин би допринесло за вносната инфлация.

„В Япония, където започнаха голяма част от междупазарните корекции, данните за инфлацията временно се охладиха. Пазарът беше настроен за балансиращия акт на управителя и заместник-управителя при съобщаването на последиците от нестабилността на инфлацията“, казват анализаторите.

Изборът на британската централна банка да запази лихвите непроменени, като същевременно поддържа баланса между нарастващите заплати и инфлацията, подчертава сложната връзка между управлението на инфлацията и по-широките икономически фактори, според Morgan Stanley.

Инфлацията може да е основният икономически проблем, но пазарите на труда и растежът на заплатите са също толкова критични за централните банки при оформянето на паричната политика.

Morgan Stanley посочва, че динамиката на заплатите в еврозоната и САЩ ще играе ключова роля при определянето на инфлационните резултати в близко бъдеще. По-мекият растеж на заплатите, какъвто се наблюдава в еврозоната, индикира потенциално намаляване на инфлационния натиск. Това обаче поражда опасения относно потребителските разходи и растежа, които са също толкова важни фактори за централните банки.